Петият етаж
- Автор: Harvey Michael
- Серия: Майкъл Кели #2
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-189-6
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петият етаж». Краткое содержание книги:
Кръвта се оттегли от лицето на Рандолф, някъде в южна посока.
— Искаш ли един съвет, Рандолф?
Той кимна.
— Подпиши оставката си. Временно предай правомощията си на твоята вярна сътрудничка Тийн. След това си намери опитен адвокат и се надявай на най-доброто.
— Защо да го правя?
— Защото вече си в системата. По-нататък вероятно ще бъда в състояние да ти направя някоя и друга услуга. Ще имаш нужда от такива, повярвай ми.
Рандолф огледа владенията, които скоро нямаше да бъде негови. Полилей с мека жълтеникава светлина, още по-мек килим. Дипломи в златни рамки на стената. Снимки на Рандолф с кмета, губернатора и още куп усмихнати политици, посягащи да стиснат протегнатата му ръка. Претенциозни книги, заемащи цяла стена. И на главното място, над всичко това — портретът на роднината мошеник, който беше задигнал Прокламацията на Линкълн. Обикновен престъпник на име Джосая. Кураторът се завърна в мрачното настояще, подсмръкна един-два пъти и направи това, което всеки нормален човек би направил.
— Искам сделка.
— Не мога — поклатих глава аз.
— Можеш да помогнеш.
— Може би. Ако ми разкажеш останалото.
Рандолф стана, пристъпи към бюрото и си взе усика.
— Това нещо ти помага да мислиш, а? — подхвърлих.
— Само играчка — отвърна той и остави усика на масата. — Знам, че ти се вижда странно. Всъщност даваш ли се сметка, че семейството ми е притежавало Прокламацията повече от век?
— Не знаех това.
— Те също. Джосая е умрял внезапно, от инсулт.
— За съжаление това се случва и на по-добри хора от него.
— Джосая е бил невероятно умен. В официалния му дневник намираме една превъзходна версия за съдбата на Прокламацията. С никого не е споделил, че всъщност е успял да я спаси.
— За да я скрие в един екземпляр на Шийхан.
— През 1974 година книгата е била продадена от един тъпак, който ми се пада вуйчо.
Рандолф размаха ръце сякаш за да се оплаче от капризите на времето и съдбата. От идиотизма на околните. От изкушенията, които ни предлага историята, включително и онези от тях, които са били негово дело.
— Останалата част от дневника открих преди четири години. Там историята беше пълна. И когато разбрах какво е направил Джосая и с какво се е разделило семейството ми…
— Стана алчен.
— Прокламацията принадлежи на семейството ми. Тя ми е наследство.
— Наследство, което искаш да откриеш, за да го продадеш.
— То си е мое, мистър Кели!
— По какъв начин книгата на Шийхан е попаднала в ръцете на Удс?
Рандолф пристъпи към стената с книги и издърпа една, без да гледа заглавието.
— Подозирах, че номер четири е някъде в района на Чикаго, но нямаше как да съм сигурен.
— Затова ти е трябвала помощ. От човек, който е достатъчно енергичен да свърши работа, но когото да можеш да контролираш.
— Нещо такова — кимна Рандолф.
— Тогава реши да включиш кметския екип, така ли? И по-конкретно Джони Удс?
— Надявах се да налапат въдицата относно пожара — обърна се да ме погледне Рандолф.
— И да им прехвърлиш черната работа. Като в крайна сметка те отведат директно до екземпляр номер четири.
— Такава беше идеята.
— Ама не се получи, а?
— Удс ме излъга.
— Защо ли не съм изненадан?
— Имаш право. Каза, че е открил книгата. Собственост на Брайънт, който живее на Хъдсън Стрийт.
— Но на практика Удс вече я бил взел от Брайънт — добавих аз.
Рандолф кимна.
— Когато отидохме в къщата…
— Отидохме?
— Лестър настоя да ме придружи. Впоследствие се оказа, че това е грешка.
— Продължавай.
— Брайънт ни посрещна враждебно. Попита ни защо се интересуваме от книгата, а после добави, че предната вечер я дал на Удс.
Представих си възрастния професор, изправен срещу някаква бръсната глава във всекидневната на къщата си. Усетих гнева му, примесен със страх. Или страха му, примесен с гняв.
— Нека отгатна — рекох. — Вие не сте повярвали на Брайънт.
— Аз му повярвах, но Лестър не беше толкова сигурен.