Жълтата кутия

Маламир идеално пасваше в този образ. Бивш военен, той спокойно е можел да присъства в "Плаща". Като помощник на Курт е знаел за плановете на писаря. И което е най-важното, Маламир бе участвал в разигралите се преди дванайсет години събития. Като подчинен на Курт, той също е отговарял за безопасността на Гостун и семейството му. Което обясняваше намерената бележка в джоба на убития Теодорит.

Нещата започваха да идват на местата си. Преди несъстоялия се поход на Пресиян Маламир се възползва от положението си и ограбва парите за похода на Борис срещу Византия. Здравите ключалки, мистерията как е проникнал крадецът ясно говореха, че става дума за вътрешен човек. Започва разследване и за да прикрие следите си, военният организира нападението над Гостун. Боритарканът е съсипан, кражбата остава неразкрита.

Дванайсет години по късно Гостун е убит и следата води Климент обратно във Филипополис. Маламир научава какви са намеренията му и уплашен да не бъде разкрит, започва да унищожава всички, свързани със случая. Убива Теодорит, който може да си е спомнил нещо. Приятелят му Кървавия, го предупреждава за интереса на писаря към ковача Блех, двамата решават да се oтърват от неудобния свидетел. Накрая, обезумял от страх Маламир, се опитва да ликвидира дори боритаркана Курт. Но тук късметът му изневерява и той е убит от боритаркана.

Някъде заби камбана и откъсна Климент от мислите му. Но улицата с дрънчене мина каруца, военни команди за смяна на стражата се чуха от резиденцията на Курт.

Писарят се огледа. Заситени, Корсис и Невестулката дремеха на столовете си. Така ли бе станало? Маламир ли беше виновен за последните убийства? Имаше чувството, че пропуска нещо. Климент махна с ръка. Вечните му съмнения във всеки и всичко, му пречеха да приеме решението. Но в крайна сметка поне тази част от загадката изглеждаше изяснена. Маламир бе виновен за много кървави дела и в крайна сметка си бе получил заслуженото.