![Тревожна кръв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/9/trevozhna-krv-bg-download.jpg)
Тревожна кръв [bg]
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Корморан Страйк (bg) #5
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786190207511
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тревожна кръв [bg]». Краткое содержание книги:
– Вижте, много ще се радвам да разкриете, че е бил Крийд – каза накрая Грегъри. – Така ще докажете, че татко е бил прав от самото начало. Как не е срам за него, че Крийд е бил твърде умен, та да го изобличи. Оказа се твърде умен и за Лоусън, изобщо за всички. Знам, че не е имало никаква следа от Марго Бамбъро в сутерена на Крийд, но той така и никога не разкри къде е скрил дрехите и бижутата също и на Андреа Хутън. Към края е разнообразявал начините, по които се е отървавал от телата. Просто не е имал късмет с Хутън, изхвърлена от скалите, чието тяло е било открито твърде бързо.
– Всичко това е истина – потвърди Страйк.
Страйк допи чая, докато Грегъри разсеяно дъвчеше нокътя си. Измина цяла минута, преди Страйк да реши, че е нужен допълнителен натиск.
– Тази фраза за преписване в Книгата на истината...
По изражението на Грегъри отгатна, че е улучил право в десетката.
– Запитах се дали баща ви не е поддържал отделен архив, отделен от официалното досие... и ако е така – добави Страйк, когато Грегъри не отговори, – дали той още съществува.
Блуждаещият взор на Грегъри отново се спря на Страйк.
– Да, добре – каза. – Татко си мислеше, че издирва някаква свръхестествена сила. Не знаехме това до самия край, научихме го чак като разбрахме колко е болен. Всяка вечер ръсеше сол пред вратите ни, та да държи Бафомет на разстояние. Беше си устроил нещо като домашен кабинет в резервната спалня, както предполагаше мама, но държеше вратата заключена. Вечерта, когато го прибраха – продължи Грегъри, придобил нещастен вид, – той изскочи отвътре с крясъци. Събуди всички ни. С брат ми излязохме на стълбищната площадка. Татко беше оставил вратата към спалнята за гости отворена и видяхме, че стените са нашарени с пентаграми и навсякъде има запалени свещи. Беше вдигнал килима и на пода беше изрисувал магически кръг, за да извършва някакъв ритуал. Твърдеше... така му се струваше поне, че е успял да призове някакво демонично създание... Мама позвъни на 999, дойде линейка и... останалото го знаете.
– Трябва да е причинило голяма тревога на всички ви – продума Страйк.
– Да, така беше. Докато татко лежеше в болницата, мама почисти стаята, прибра картите му за таро и окултните книги и замаза с боя пентаграмите и магическия кръг. За нея бе двойно по-мъчително, защото преди нервния срив на татко двамата най-редовно ходеха в църква.
– Очевидно е бил много болен – отбеляза Страйк, – за което е нямал вина, но все пак е бил детектив, запазил си е полицейския усет. Мога да го забележа в официалното досие. Ако другаде съществуват записки, особено в случай че съдържат неотбелязани в служебните документи неща, те ще са от голямо значение.
Грегъри отново задъвка нокътя си, изглеждаше напрегнат. И накрая явно стигна до решение.
– Още откакто говорихме по телефона, си мисля, че може би е редно да ви дам това – каза той, изправи се и отиде до претъпканата библиотека в ъгъла. От най-горния рафт взе голяма, подвързана в кожа старомодна тетрадка, овързана с канап.
– Това е единственото, което не беше изхвърлено – каза Грегъри, свел поглед към тетрадката, – защото татко не я изпусна и когато дойде линейката. Твърдеше, че трябвало да опише как е изглеждал духът... създанието, което бе призовал... така че взе тетрадката със себе си в болницата. Оставили го да нарисува демона, това помогнало на лекарите да разберат какво става в главата му, защото отначало той не говорел с тях. Всичко това го узнах по-късно; предпазваха мен и брат ми по времето, когато се случваше. После татко се оправи, но задържа тетрадката, както твърдеше, поне като напомняне да си пие лекарството. Но исках да се срещна с вас, преди да взема решението.
Като устоя на подтика да протегне ръка, Страйк се постара да изобрази толкова съчувствие, колкото позволяваха естествено смръщените му черти. Робин много повече я биваше да излъчва топлота и емпатия. Откакто бяха заедно в бизнеса, неведнъж я бе виждал да разприказва неотзивчиви свидетели.
– Нали разбирате – продължи Грегъри, като още стискаше тетрадката и очевидно бе решен да му втълпи аргумента си, – той бе претърпял пълен нервен срив.
– Разбира се – кимна Страйк. – На кого друг сте я показвали?
– На никого – отвърна Грегъри. – През последните десет години беше горе на тавана. Имахме няколко кашона там от старата къща на мама и татко. Странно, че се озовахте тук тъкмо като решихме да ремонтираме таванския етаж... Може би е таткова намеса. Вероятно се опитва да ми каже, че мога да ви я дам.