Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Ритуалът [bg]
Ритуалът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ритуалът [bg]

Электронная книга - «Ритуалът [bg]». Краткое содержание книги:

Дебютният роман на българския писател Радко Пенев е под редакцията на Ганка Филиповска. Криминалната история, написана в стила на Дан Браун, се развива в България и е свързана с мистериите на древните траки и техните вярвания в задгробния живот и във възможността смъртния човек да се превърне в бог, като извърши поредица от ритуали. Всичко започва с откриването на златен тракийски съд от иманяри, последвано от надпревара за намирането на останалите части от комплекта на тракийско съкровище, което служи в ритуала по обожествяване. Действието пренася главните герои през няколко от значимите древнотракийски археологически обекти като гробницата в Свещари и пещерата Утроба. Намесена е международна тайна организация, както и българската мафия. Авторът е морски офицер. За книгата той се базира на теориите на Александър Фол за религията на траките. Младият емигрант Петър Георгиев и докторът по археология Боряна Казакова преследват посланието на мистериозен надпис и се оказват въвлечени във вихър от събития, които ще застрашат живота им, но и ще променят изцяло представите им за света, за свръхестественото и отвъдното. Хилядолетна тайна лежи скрита в недрата на нашите земи. Светилищата на древните траки и до днес пазят следите от ритуали, превръщали хората в богове. Лидерът на могъща международна организация търси път към безсмъртието, а българската иманярска мафия няма да се спре пред нищо, за да се сдобие с уникално златно съкровище. Кой e Залмоксис и защо Сократ го нарича „цар, който е божество“? Какво се крие в сакрални за траките места като гробницата в Свещари, пещерата Утроба и остров Свети Иван? Какво е било предназначението на Боровското съкровище? В „Ритуалът“ Радко Пенев е използвал умело съвременните исторически познания за вярванията на траките, техните мистериозни ритуали, култа към Богинята и Тракийския конник, легендите за жреца Залмоксис и за Орфей, за да създаде интригуваща и заплетена история с много обрати, в която на карта е заложено бъдещето на човечеството.
1 ... 72 73 74 75 76 77 78 79 80 ... 180
Перейти на страницу:

— Докторът? Какъв доктор?

— Ами убитият е бил в интензивно отделение на болницата. Обаче докторът го разпозна…

— Как така бе, Мите? Как го разпозна? — Валери не спираше да рови из бюрото си, търсейки проклетия молив.

— Абе, имал някаква антика и решил да я продава. Отишъл при Славея, ама ония го пребили и му прибрали нещата. Били Кирил Калев и още някакъв. Може би е тоя — махна с ръка към монитора Стоянов. — Ще го извикаме за разпит, ще стане ясно.

Петков спря да ровичка и погледна към младия полицай.

— Какво въобще е правил в болницата?

— Кой, Калев ли? Той е бил почти мъртъв — отвърна младежът и се завъртя на стола си. — Ама ти защо не си сложиш един климатик, а? Как издържаш…

— Не ми понася въздухът — каза Валери с равен тон. — Как така полумъртъв?

— Някакво семейство ходило на разходка до Бакърлъка и там го намерили натрошен в подножието на върха.

— Бакърлъка?

— Да, един връх, близо до Созопол, явно е паднал оттам. Или някой го е бутнал.

— Връх до Созопол… — тихо повтори Петков.

Убийство, което може би е успешен завършек на друг, предишен опит. Убитият е работил за иманяр. Професор Николов е бил световно признат капацитет в археологията. Доктор Казакова е археолог, който придружава съученик, бивш военен, до къщата на дядо му, наскоро починал. Провеждат няколко разговора с професора. Той внезапно решава да се срещне с тях на сутринта и бие целия път от София до Бургас. И намира смъртта си.

— Каква е връзката според теб?

Отговорът беше ясен и за двамата, Петков знаеше, че младият колега просто проявява уважение. Въздъхна нечуто и каза:

— Някой прикрива следите си.

— Този ли? — Димитър посочи към образа на монитора.

— Възможно е… При всички случаи трябва да го проверим.

Затвори рязко тефтера си и сви устни. Подостреният молив стоеше кротко под кориците. С извънредно внимание разследващ полицай Петков го хвана с два пръста, приближи го към лицето си и го огледа. Докато изучаваше безупречния връх, той попита някак отнесено:

— Ще ми направиш ли една услуга?

— Разбира се, кажи… — вдигна рамене Стоянов.

— Искам да пуснем Петър Георгиев и Боряна Казакова за държавно издирване.

Свали ръката с молива и без да отделя очи от върха му, почука с гумичката по бюрото.

— И ми уреди да се срещна с тоя доктор.

* * *

Старецът бе потънал в мислите си, като несъзнателно въртеше пръст по ръба на чашата си. Въздъхна леко и продължи.

— Оказва се, че не е било необходимо да търси неграмотни хора. Така или иначе онова върху плочата би било неразбираемо за повечето хора.

— Имало е нещо написано на нея?

— Да, разбира се. Само че с линеар Б.

— Тоест?

Ото отново въздъхна.

— Геза Фехер е работил на мястото през двайсетте години на двайсети век, а Чадуик и Вентрис успяват да разшифроват писмото в началото на петдесетте.

— Не е знаел какво пише…

— Именно, никой не е знаел. Точно затова ни отне толкова време да свържем фактите. В записките могат да се видят усилията му да разшифрова езика. За щастие — безуспешно.

Не можеше да бъде само това, помисли Виктор. Ако Геза Фехер просто бе открил плоча с неизвестни надписи, не би си правил труда да я крие. Трябваше да има нещо повече.

— Имало ли е нещо друго на плочата?

— Винаги съм се наслаждавал на бързата ти мисъл, Виктор — усмихна се възрастният човек. — Имало е, да. Карта.

— На какво?

— Това той така и не е успял да разбере.

— Надписите…

— Да, точно те.

— Без тях картата не е имала смисъл — предположи Виктор.

— Точно. Само че професорът е предполагал, че тя посочва мястото на несметно богатство, и затова решава да я скрие.

— Сега обаче ти знаеш какво точно има на плочата?

Старецът не отговори веднага. Вместо това първо вдигна чашата до устните си и отпи малка глътка.

— Не съвсем.

Виктор започваше да губи търпение.

— Ото, за какво е всичко това, не можеш ли да бъдеш по-конкретен?

— Проблемът е, че няма как да бъда по-конкретен.

— Не можете да разчетете значението на надписите?

— Разбира се, че можем, не ме подценявай — рязко отговори Ото и с тракване постави чашата си на масичката. — Можем много неща. Едно от тях е да разчетем език, написан с писмо, предназначено за фонетичната структура на друг език.

— Не те подценявам — отвърна Виктор, — какво тогава?

Възрастният човек се наведе напред.

— Картата — започна бавно, — не можем да разберем точно какво описва. Разчетохме думите — Ото прекъсна и стрелна Виктор с поглед, — но това не ни помогна много.

1 ... 72 73 74 75 76 77 78 79 80 ... 180
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)