Ритуалът [bg]

Развърза връзките, отвори внимателно папката и вдигна поглед.

— Направо към историята, нали?

— Да, ако можеш да се ориентираш.

Усмихна се някак вяло, сякаш умът му бе зает с нещо друго.

— Разбира се, още от студентските си години използвам една и съща система за класификация.

Ръцете му шареха бързо, докато разлистваха.

— Ето — посочи той — ПД — подготовка. Тук са описани маркерите, площта, както и типът на изкопа.

Листът бе изписан със ситен, подреден почерк, на места накъсан от цифри, подредени в табличен вид.

— А ние търсим? — попита Боряна.

— ИЗ. Извори — Жоро обърна тежкия вързоп обратно и добави: — или Източници. Обикновено е отзад, защото няма пряка връзка. В повечето случаи са само препратки, но тук…

Поколеба се, докато бавно разгръщаше страниците отзад напред и ги обхождаше с поглед.

— Тук, мисля, бях добавил и схема.

Задържа погледа си на една от страниците за секунда, заби пръст в редовете и добави:

— Да, ето. Тук съм записал „тунел, дълъг триста метра, който води към гробницата…“.

— Триста? — вдигна вежди Петър.

— Да, защо?

Той понечи да отговори, но в този момент сервитьорката се приближи към тях с табла в ръка. По потника под мишниците ѝ контрастно изпъкваха тъмни петна. Постави напитките на масата, без да се усмихне, и все така флегматично се прибра в заведението.

— Да се прокопаят триста метра в здрава скала, изисква неимоверни усилия.

— Добре, де, нали проверяваме какво е известно? — намеси се Боряна. — Нека после да коментираме.

— Окей, извини ме, Жоро, давай нататък.

Уредникът продължи да прелиства страниците, без да вдига поглед.

— Точно… — говореше под носа си той. — Спускал е учениците в тунела, вързани с прежда, но никой не е успял да стигне до края. Тук пише, че някои дори изпадали в паника и викали за помощ.

— Ясно, няма защо да се чудим, че после местните са затрупали входа.

— Да, твърдели са, че някой ги дебнел вътре.

— Нормално, кой знае какво ти се причува в тъмнината. Били са деца в края на краищата.

— Дете, само в тъмен, тесен тунел… Можеш ли да си представиш?

Петър се усмихна.

— Страшен даскал, а? Не ти ли напомня на нашия по физика?

Боряна разтърси рамене в престорен ужас.

— Абсолютно. Само че Кубенов щеше да зазида входа след нас, за да ни принуди да открием гробницата.

— Ето, намерих го — прекъсна ги Георги Божанов и посочи в листа пред себе си.

Тримата скупчиха глави и впериха поглед към рисунката. Петър усети аромата, който се разнасяше от парфюма на Боряна — сладък, но едновременно с това и свеж, на цитруси.