Поп, дама, вале [bg]

А дъждът не спираше. Стъкленото сандъче (на крайбрежната пред казиното), в което стрелката отбелязваше на рулото хартия с виолетова крива атмосферното налягане, беше придобило почти свещено значение. Към него се приближаваха почти като към пророчески кристал. Но то не можеше да се умилостиви нито с молитва, нито с почукване на нетърпелив пръст. На плажа някой беше забравил кофичка и тя вече беше пълна с дъждовна вода. Фотографът се оклюма, ресторантьорът се радваше. Все същите лица можеха да се срещнат ту в едно, ту в друго кафене. Привечер дъждът стана по-ситен. Затаил дъх, Драйер правеше карамболи. Разнесе се новина, че стрелката се е вдигнала с един милиметър. „Утре ще е слънчево“ — каза някой и с чувство удари дланта си с юмрук. Въпреки дъждовната прохлада, мнозина вечеряха на балконите. Пристигна вечерната поща — цяло събитие. Дъждът нерешително спря. Под разплуващите се от влагата фенери на крайбрежната улица започна вечерното тътрузене на множество крака. В казиното имаше танци.

През деня тя полегна — реши, че ще се стопли, ще живне, — но треската не си отиваше. На вечеря изяде половин краставица, две варени вишни — и нищо друго. Сега, в тази студена оглушителна зала, се чувстваше някак странно — сякаш балната рокля не й седи както трябва, всеки миг ще се разнищи. Усещаше изопнатата, нетоплеща коприна на чорапа, ивицата на жартиера по бедрото. Все й се струваше, че отзад за голия й гръб са се залепили конфети — но въпреки това и краката, и гърбът бяха някак чужди. Музиката не я завладяваше, както обикновено, а чертаеше по повърхността на съзнанието ъгловата линия, кривата на треската. При всяко движение на главата от слепоочие до слепоочие като топка за кегли се отърколваше плътна болка. Вдясно от нея седеше младият учител по танци, летял през цялото лято като черна пеперуда от курорт на курорт, вляво — тъмноокият студент, син на безкрайно почтен кожухар, по-нататък Франц, Драйер. Тя чу как Марта Драйер нещо пита, на нещо отговаря. Вкусът на леденото шампанско все оставаше някак встрани, — съскащите звездички, които само бодяха чуждия език, не утоляваха жаждата й. Тя незабелязано хвана лявата китка на Марта Драйер, напипа пулса. Но пулсът не беше там, а някъде зад ухото, а после на шията, а после в главата. Наоколо, израствайки от ръцете на танцуващите, на дълги конци се олюляваха сини, червени, лъскави кълба и във всяко беше цялата зала, и полилеят, и масичките, и тя самата. Тя забеляза, че Марта също танцува, също държи кълбо. Нейният кавалер, студентът с индуски очи, отривисто и тихо й се обясняваше в любов. През някакъв неподвижен промеждутък, по време на който бодливите звезди на шампанското пълзяха нагоре, а кълбата се залюляха отново и нейният кавалер, летящият учител по танци все се опитваше, усмихнат, да докосне с буза слепоочието й и в същото време опипваше голия й гръб. Треската се събра на едно място, стана петпръстна. Когато музиката замря, той свали ръка. Треската пак се разля по цялото й тяло.