Каменният кръг [bg]

Майор Джон Уилям Грей сведе глава над писалището, подписваше заявки, без да ги чете. Рядко работеше толкова късно през нощта, но през деня не бе имал време и документите се бяха натрупали. Заявките трябваше да бъдат изпратени в Лондон тази седмица.

Двеста фунта пшенично брашно — написа той, в опит да се концентрира върху четливостта на почерка си. Проблемът при толкова много рутинна работа бе, че ангажираше вниманието му, но не и съзнанието му, и позволяваше на спомените от деня да се промъкнат нежелани.

Шест бъчви ейл, за казармите. Остави перото и потърка бързо ръце. Още усещаше студа, който се бе настанил в костите му, докато стоеше на двора тази сутрин. Сега гореше огън, но той като че ли не помагаше. Грей не се приближи до него; беше го сторил веднъж и стоя като хипнотизиран, виждаше образи от следобеда в пламъците, и се събуди едва когато бричовете му започнаха да прогарят.

Взе пак перото и се опита да прогони от съзнанието си виденията от двора.

По-добре беше да не отлага изпълнението на присъди от подобен род; затворниците ставаха неспокойни и нервни заради очакването и беше по-трудно да ги контролираш. Изпълнено веднага обаче, подобно наказание често имаше благотворен ефект, като показваше на затворниците, че отплатата може да е бърза и сурова, и да засили уважението им към онези, които ги охраняваха. Някак си Джон Грей подозираше, че точно този случай не бе засилил особено уважението на затворниците — поне към него.

Усещайки нещо повече от ледена тръпка във вените си, той бе издал заповедта, бързо и овладяно, и тя беше изпълнена.

Затворниците бяха наредени в редици около четирите страни на двора, като отпред, с лице към тях, се наредиха пазачите с готови байонети, за да попречат на всеки неподобаващ изблик.

Но нямаше изблици, подобаващи или неподобаващи. Затворниците чакаха в мразовитата тишина под лекия дъжд, който мокреше камъните на двора, и никой не продумваше, чуваше се само покашляне. Беше началото на зимата и катарът бе нещо обичайно както в казармите, така и във влажните килии.

Грей стоеше и гледаше безстрастно, хванал ръце зад гърба си, докато водеха затворника на платформата. Гледаше, докато дъждът се просмукваше в куртката му и се стичаше на малки струйки по врата му, как Джейми Фрейзър стои гол до кръста на платформата в другия край и се движи без никакво колебание, сякаш това бе нещо, което вече е правил, привична задача без значение.

Грей кимна на двама редници, те хванаха несъпротивляващите се ръце на затворника и ги вдигнаха, вързаха ги за пилона. Запушиха му устата и Фрейзър се изправи, дъждът се стичаше по ръцете му и по вдлъбнатината на гръбнака, за да се просмуче в тънкия плат на панталоните.

Още едно кимване, към сержанта, който държеше заповедта с обвинението, и после леко раздразнение, когато жестът накара дъждовната вода от периферията на шапката му да се изсипе върху него. Той оправи шапката си и подгизналата перука, после възвърна властната си стойка точно навреме, за да чуе обвинението и присъдата.