Готвачът [bg]

— Ако искаш, си поръчай детското меню, за мен е все едно — уверявам я. — Достатъчно ми е, че си невредима. А ако апетитът ти се завърне, ще ти дам от моята пържола.

— Така ли? — възкликва Марлийн. — Май ще припадна. Кейлъб Руни наистина ли току-що предложи да сподели безценната си пържола? Когато бяхме женени, се налагаше да го умолявам за една-единствена хапка. Май си имаме работа с много специална жена.

Усмихвам се широко.

— И двете сте специални — изтъквам. — И го знаете. Точно затова исках да хапнем заедно. Реших, че една вечеря навън ще ни се отрази добре.

— Още веднъж благодаря за поканата — обажда се Ванеса. После се обръща към Марлийн. — Радвам се, че си тук, Марлийн. Това значи много за мен. Ако Лукас ме поканеше на вечеря с някоя от неговите приятелки, май по-скоро бих се хвърлила под трамвай, отколкото да приема.

— Хмм — проточва Марлийн. — Като стана дума. Може ли да бъда откровена?

Опа. Повярвайте ми, това не са думите, които човек би искал да чуе от бившата си половинка. Отварям уста, за да я спра, но Ванеса ме изпреварва.

— Разбира се — казва тя. — Винаги.

— Когато разбрах, че Кейлъб се среща с омъжена жена, отначало не ми хареса — започва Марлийн. Подбира си думите внимателно. — Не поради морални причини. Просто не искам някой да нарани бизнеспартньора ми — тоест никой, освен мен. Вярно, корав е. Особено когато става дума за нежния пол. Но и чугунен тиган може да се огъне, ако го удариш достатъчно силно. Разбираш ли?

Марлийн набучва парче месо на вилицата си и го размахва във въздуха, за да подчертае думите си.

— Но ти опроверга притесненията ми, Ванеса — продължава бившата ми жена. — Как ще се развият нещата между вас, не е моя работа… но изглежда, сте попаднали на нещо хубаво. Радвам се за вас.

За момент онемявам. И малко се трогвам.

— Страхотно казано, Map — отронвам. — Май никога не съм те чувал да говориш толкова… мило.

— Е, гледай да не свикнеш.

И тримата се засмиваме, за пръв път тази вечер, но съвсем не за последен.

С напредването на вечерта се изненадвам колко гладко върви разговорът между трима ни. Колко е чаровна Ванеса въпреки изпитанията й от по-рано през деня. Колко е любезна Марлийн, въпреки че е… ами, Марлийн. Двете най-важни жени в живота ми откриват цял куп общи интереси, които ги сближават, от кънтри музиката на Нашвил до нюйоркските „Янкис“, и дори долнопробните риалити програми от типа на „Истинските отчаяни съпруги на Атланта“.

След като плащам сметката, излизаме навън и заставаме на тротоара, за да изчакаме да ни докарат колите. Така де, моята и тази на Марлийн. Лексусът на Ванеса е в сервиза благодарение на случилото се през изминалия ден.

— Каква е онази сграда там? — пита Ванеса. — Досега не съм я забелязвала.

Тя сочи през улицата към необичайна постройка от стомана и стъкло с висок и тесен вход и триъгълен метален покрив, украсен с декоративни решетки.