Неудържимата армия [bg]

— Ще починем един час, Мо, но не повече. Трябва да преминем оттатък.

— Стигнахме ли границата?

— Почти. Ще преминем в Испания през прохода Сок. И знаеш ли какво ще направим? Ще хапнем в ханчето в Ос де Хака и ще си прекараме като парчета. И ще отидем да спим в Бердун. Утре — Гренада, дванайсет часа път.

— И ще се почистим. Имам чувството, че воним.

— Със сигурност воним. А двама души, които вонят, веднага ги забелязват.

— Баща ти може да изгърми. Заради мен. Как мислиш ще реагира?

— Не знам — каза Церк и пи няколко глътки от шишето с вода. — Не го познавам.

— Че как така? — учуди се Мо и на свой ред взе бутилката.

— Намери ме само преди два месеца.

— Значи, ти си намерено дете? Мамка му. Обаче си приличате.

— Не, искам да кажа, че ме намери, когато бях на двайсет и осем години. Преди дори не знаеше, че съществувам.

— Мамка му — повтори Мо, като потърка бузите си. — С мен и баща ми е обратното. Той знаеше, че съществувам, но никога не се опита да ме намери.

— И моят също. Аз му се стоварих отгоре. Мисля, че това, бащите, са нещо много сложно, Мо.

— Я по-добре да поспим един час.

Мо остана с впечатлението, че гласът на Церк потрепери. Било заради баща му, било заради умората. Двамата младежи взеха да се въртят, за да се наместят по-удобно за спане.

— Церк?

— Да?

— Има все пак нещо малко, което мога да направя за баща ти в замяна.

— Да откриеш убиеца на Клермон?

— Да открия кой е завързал краката на Елбо.

— Кучия син.

— Да.

— Това не е нещо малко. Само че не можеш да го откриеш.

— Върху бюфета в кухнята, кошницата за ягоди, в която имаше пера, с нея ли пренесохте Елбо?

— Да, и какво? — попита Церк и се надигна.

— Връвта вътре, с нея ли бяха вързани краката му?

— Да, баща ми я запази за анализа. И какво?

— Ами това е връв за диаболо.

Церк се изправи, запали цигара, даде една на Мо и отвори прозореца.

— Откъде знаеш, Мо?

— За диаболото се използва специална връв, по която макарата да се плъзга по-лесно. Иначе се износва, извива се и се разваля.

— Същата като за йо-йо ли?

— А, не. Защото при диаболото се използва много връв в центъра и е необходима удебелена найлонова връв.

— Ясно. И после?

— Такава не се намира навсякъде. Купува се само от търговците на диаболо. Те не са много в Париж.

— И така да е — каза Церк, след като размисли. — Дори да обиколим магазините, няма как да разберем кой я е използвал, за да изтезава гълъби.

— Има един начин — настоя Мо. — Защото тази връв не беше на професионалист. Не мисля, че душата й е сплетена.

— Душата й ли? — обезпокои се Церк.