Неудържимата армия [bg]

— Когато доктор Елбо има труден случай, той влага толкова усилия, че обикновено излиза мокър от пот. Не бива да го безпокоим.

— Разбирам. Няма ли да ме попитате дали съм отстранил сабята?

— Сабята?

— Онази, която министерството е опряла в тила ви.

— Кажете ми.

— Не беше лесно да убедя двамата синове на Антоан. Но успях. Имате осем дни допълнителна отсрочка, за да пипнете Мохамед.

— Благодаря. Валре.

— Обаче началникът на кабинета на министъра ми се стори странен. Когато даде съгласието си, той добави: „Освен ако не го открием днес“. Говореше за Мохамед. И като че ли се забавляваше. Да не би да имат следа?

Адамсберг усети електрическото топче да го боцка по-силно по врата, почти до болка. Няма топче, бе заявил лекарят, не съществува такова нещо.

— Не съм информиран — каза той.

— Водят паралелно следствие зад гърба ви или какво?

— Нямам представа, Валре.

В същия час специалният екип на куките на министерството трябва да беше приключил с претърсването на всички места, през които бе минавал от пристигането си в Ордебек. Ханчето на Лео, къщата на Вандермот — и Адамсберг с всички сили се надяваше, че Иполит през цялото време им е говорил отзад напред, — жандармерията — и Адамсберг с всички сили се надяваше, че Мърз е скочил отгоре им. Нямаше особен риск да са посетили и къщата на Ербие, но изоставени места като тази къща биха могли да заинтересуват всяко ченге. Комисарят се опитваше да си спомни какво бяха направили с Веранк. Отпечатъците бяха изтрити, съдовете измити с вряла вода, чаршафите вдигнати и поверени на младежите с нареждане да ги изхвърлят на повече от сто километра от Ордебек, восъчните печати отново поставени. Оставаха курешките на Елбо, които бяха изстъргали, доколкото можеха, но от тях сигурно имаше още следи. Адамсберг беше попитал Веранк дали му е известна тайната на феноменалната устойчивост на птичите курешки, но Веранк не знаеше повече от него по въпроса.