Търсим космически цивилизации
- Автор: Пацнер Карел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Младенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Търсим космически цивилизации». Краткое содержание книги:
Тези срокове са нереални. Лунният проект „Аполо“ изискваше десетгодишна целенасочена подготовка и струва 24 милиарда долара. Една експедиция до Марс ще бъде около 4 пъти по скъпа. При едно междузвездно пътешествие ще трябва да се решат проблеми, за които днес се говори като за фантазия. А ще трябва да се промени и отношението на политиците, финансистите, конструкторите, учените и другите заинтересовани лица. Досега всички живееха с надеждата, че ще видят плода на своя труд. А хората, които ще решават междузвездните полети и ще ги ръководят, в повечето случаи няма да дочакат завръщането на астронавтите.
Предсказанието на Форуард не се осъществи — през 1975 г. НАСА не започна никаква подготовка. Специалистите — автори на обширната студия за бъдещето па американските космически изследвания до края на века „Погледи към Вселената“ (публикувана през 1976 г.), са много сдържани. Според тях до края па века няма да бъдат конструирани двигатели за междузвездни полети. По-нататък документът не са занимава с този проблем.
„На всяка епоха е присъщо да надценява своите технически възможности“ — писа преди десет години проф. Шкловски. „През XIX век съвсем сериозно се е говорело за полет до Луната с помощта на парен двигател. Още преди това някои писатели на научнофантастична литература говореха за осъществяването на такава експедиция с балон. Ние пък надценяваме възможностите на ракетната техника. Тя е идеална за полети на междупланетни разстояния, за бъдещото завоюване на пространството около Слънцето. Ракетите могат да бъдат дори могъщо средство за експанзия на цивилизацията от една планетна система до друга, намираща се в непосредствена близост. Но в този случай ракетите ще се движат с неотносителни скорости …“ Това означава сравнително ниски скорости, около 100 000 км/сек., когато парадоксите на времето са почти незначителни. А за по-далечни пътувания нашите потомци ще създадат много по-съвършени звездолета, може би основани на съвсем различни принципи от тези, които ние можем ла видим с очите на втората половина на XX век. Така както нашите развити космически съседи вероятно владеят космически кораби, от каквито не бихме могли да имаме никаква представа.
Някои твърдят, че такива странни апарати отдавна посещават Земята. Истина ли е това? Кахзо знаем за тях?
Под контрол на чужденци?
На 21 юни 1947 г. предприемачът Кенет Арнолд лети със своя самолет за щата Вашингтон. Над Скалистите планини, близо до платото Маунт Рейниър, той забелязва странни апарати. Те изглеждат като дискове, като обърнати чинии, но отразяват слънчевите лъчи, метални са и са по-големи от бомбардировач… Един, два, три… девет… При това летят може би шест или осем пъти по-бързо и съвършено безшумно.
Търговецът разказа за това на журналистите, които, разбира се, направиха от това сензация: тайнствени руски бомбарди-ровачи, или жители на Вселената над САЩ? Младият предприемач опроверга предположенията за халюцинации, като се прегледа при няколко лекари специалисти, включително психиатри … Арнолд се оказа напълно здрав!
Така се родиха UFO — Unidentified Flying Objects, на български Неидентифицирани летящи обекти (НЛО), или разговорно — „летящи чинни“. Така се създадоха съвременните митове за присъствието или посещенията на обитатели на други светове на нашата планета. Между другото известният американски астроном проф. Доналд Менцъл по-късно обясни наблюдението на Арнолд като отражение на светлината при топлинна инверсия в атмосферата, т.е. като фата моргана.
Съобщения на НЛО започнаха да прииждат от целия свят. Някои ентусиасти дори започнаха да прелистват старите хроники, в които намираха подобни съобщения за появата на „летящи чинии“ през минали векове — загадки, които старите книжовници смятали за божествени или свръхестествени знамения. Осзен това „чиниената епидемия“ се поддържаше, от една страна, от студената война, а от друга, от настъпващата космическа ера на човечеството. Някои хора твърдяха, че НЛО са или тайни руски бомбардировачи, или шпионски летателни апарати. Големите редакции плащаха тлъсти хонорари на „очевидците“, предимно южноамериканци, които са общували или дори са били отвличани за известно време от странните извънземни същества — екипажите на НЛО. Затова нищо чудно, че почти всяко необичайно метеорологично, геофизично или астрономично явление хората, включително и отговорните лица, приемаха за НЛО.