Тайните на морските катастрофи
- Автор: Скрягин Лев Николаевич
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: «Техника»
- Переводчик: Константин Божинов
- Жанр: Другие документальные фильмы
Электронная книга - «Тайните на морските катастрофи». Краткое содержание книги:
Едва през 1961 г. след сложни работи под водата «Ваза» бил вкаран в специално построения за него сух док. Сега след щателно реставриране «Ваза» е превърнат в единствения по рода си музей с около 20 000 експоната. И до днес този злополучен кораб се смята за най-голямата и най-добре запазена находка от историята на подводната археология.
Грешката на «Александър Стефан»
Малката частна корабостроителница в Шотландия «Александър Стефан и синове», която се намира на бреговете на Клайд близо до Глазгоу, не може да съперничи с такива гигантски заводи като «Джон Браун» или «Харланд енд Уолф» в Ирландия, разполагащи с покрити стапели с дължина над 400 м.
В сравнение с който и да е съвременен корабостроителен завод корабостроителницата на Александър Стефан изглежда като един цех. И все пак това е едно солидно и много тачено от шотландците предприятие със свои традиции и правила. Много поколения моряци запазили добър спомен за корабите, слезли от стапелите на «Александър Стефан и синове». Сред стотиците построени кораби имало и много превъзходни шхуни, баркове, баркентини, пътнически кораби, ескадрени миноносци и крайцери.
През 1963 г. авторът имаше възможността да посети в състава на една съветска делегация от корабостроители някои корабостроителници на Великобритания, между които и «Александър Стефан и синове».
Собственикът на предприятието, младият и енергичен инженер Александър Стефан, разказваше на съветските специалисти с чувство на гордост историята на своите прадеди, «положили началото в Линдхауз» преди повече от двеста години. Той подчерта, че в тяхната корабостроителница през 60-те години на миналия век били построени шест чаени клипера, един от които — «Уестуърд Хо», даже съперничил с такива прославени «хрътки» като «Термопили» и «Къти Сарк».
«Макар че сега работата замира и по поръчки ние не можем да конкурираме другите корабостроителници, нашите кораби са смятани за „щастливи“ — завърши младият Стефан.»
Когато го запитаха «А имало ли е в историята на корабостроителницата „нещастни“ кораби?» — шотландецът отговори, че ако не се смятат военните кораби, загинали в бой, неговият дядо бил построил два кораба със злощастна съдба.
«Това е „Нордж“, с който през 1904 г. край остров Рокол се удавили няколкостотин души, и „Дафне“, който едва не разорил нашата корабостроителница» — продължи Стефан и ни показа няколко фотографии.
Сега може само да се съжалява, че тогава не измолих от собственика на «Линдхауз» копия от тези снимки… В огромния, луксозно издаден том «История на корабостроителницата» «Александър Сте фан и синове», която той ми подари преди отпътуването от Англия, тези снимки, разбира се, липсваха.
На първата снимка е фотографиран стоящ на станела товарен параход, заобиколен от тълпа хора. На втората — същият този параход вече по средата на спусковата пътека, на третата — корабът на вода, вижда се ликуващата тълпа и опустелият вече стапел. На четвъртата фотография е показан същият параход, легнал на борда, и на последната, петата снимка се вижда само вода и част от дъното на парахода. Разказа на Александър Стефан за гибелта на парахода «Дафне» допълних с факти и цифри, взети от английската морска периодика по онова време и от книгата на К. Барнаби «Някои корабокрушения и техните причини». Ето какво станало край бреговете на Клайд през 1883 г.
«Дафне», малък железен параход с вместимост около 460 регистър-тона, се строял от корабостроителницата по поръчка на фирмата «Глазгоу енд Лондондери стим пакет къмпани» за превоз на добитък. Във вторник, 3 юли, преди започването на прилива се състояла традиционната церемония на кръщаване на кораба. Махнали подпорите и корабът слязъл от стапела във водите на Клайд. Спускането протекло по всички правила — параходът влязъл плавно във водата, като котвите убили напълно инерцията. Това спускане можело да се нарече дори красиво.
«Дафне» вече плавал свободно по водата, когато тълпата била изненадана, а след това ужасена — параходът се наклонил до 10° на левия борд, след това малко се поизправил и се наклонил още повече, почти до 45°. Водата нахлула на палубата му… След около две минути корабът се преобърнал с кила нагоре. За нещастие в този момент па палубата му се намирали сто деветдесет и пет работници от корабостроителницата. От брега към мястото, където плавал преобърналият се «Дафне», се устремили лодки и салове. Но те успели да спасят само онези, които се задържали на повърхността на водата. Живи останали 71.