Тайните на морските катастрофи
- Автор: Скрягин Лев Николаевич
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: «Техника»
- Переводчик: Константин Божинов
- Жанр: Другие документальные фильмы
Электронная книга - «Тайните на морските катастрофи». Краткое содержание книги:
Спасителите не знаели, че по същото време кренът на ферибота достигнал вече 35°, че лодките от десния борд почти докосвали водата и пътниците стоели вече не на палубата, а върху стената на надстройката на спардека…
Капитаните на търсещите кораби смятали, че фериботът е загинал, но в 12 и 52 мин радиостанцията му отново излязла в етера: «Положението критично. Машинното отделение на десния борд наводнено».
Трите кораба продължавали търсенето. Новината за бедствието с «Принцеса Виктория» се разнесла вече из цяла Англия — местните радиостанции на Би Би Си предавали в етера как върви спасяването на ферибота.
В 13 ч и 8 мин капитан Фергюсън съобщил по радиото: «Току-що спряхме. Фериботът лежи на борда си. Готвим се да напуснем кораба».
Ето какво ставало през тези минути на ферибота. Кренът на десния борд достигал 45° и било вече невъзможно да се спуснат лодките от него. А фериботът имал общо шест 26-футови метални спасителни лодки, по три на всеки борд, които могли да приемат 330 души. При създалия се крен било рисковано за живота на хората да се спускат лодките от левия борд, но капитан Фергюсън нямал друг изход. Като разбрал, изглежда, че не може да очаква помощ и че корабът всеки момент може да се преобърне с кила нагоре, той дал заповед да се спускат лодките.
В лодка № 4 качили жените и децата, но едва тя се оказала на вода и връхлетялата вълна я ударила в борда на ферибота с такава сила, че почти всички, които се намирали в нея, били изхвърлени в морето… Можело да се постъпи и така: да се качат хората в лодките по такъв начин, че при потъването на ферибота тези лодки, с отдадени предварително тали, да останат върху водата. Но капитанът знаел, че преди да потъне, фериботът ще се преобърне с кила си нагоре и лодките, освободени от килблоковете, ще се сгромолясат върху палубата. Оставала само надеждата, че в момента на потъването на «Принцеса Виктория» от горната палуба ще изплават тридесетте спасителни скамейки (за 1140 души) и спасителните пояси.
По-късно при разследването на катастрофата експертите изказали мнението, че капитан Фергюсън (който загинал) е трябвало да спусне лодките много по-рано. И макар че това мнение било по принцип правилно, в отчета за следствието се посочвало: «Метеорологичните условия са били толкова жестоки, че опитът да се спуснат лодките би завършил с катастрофа». Ако това е било така, всичките лодки на «Принцеса Виктория», одобрени от Министерството на транспорта на Великобритания при последния инспекторски преглед през май 1952 г., въобще не са отговаряли на предназначението си като спасителни средства.
«Принцеса Виктория» се преобърнал и потънал много преди пристигането на корабите от минаващата за добре организирана и прецизна спасителна служба на Великобритания. Как е могло да се случи това?
В момента, когато «Принцеса Виктория» бил търсен напразно край Лох Раян и Корсуъл, за учудване на всички Фергюсън в 13 ч и 54 мин предал в етера: «По счислението нашето място е пет мили източно от Коплендския вход на Белфаст Лоу».
Оказало се, че и самият капитан не знаел координатите на кораба си. Търсели го край бреговете на Шотландия, а той потъвал в същото време край Северна Ирландия. Станало така, че от подаването на първия сигнал за тревога до сигнала, предаден в 13 ч и 54 мин, «Принцеса Виктория» изминал в дрейф целия пролив Норт Чанъл и се оказал близо до Белфаст. Ако Фергюсън беше само споменал в една от своите радиограми, че корабът се движи в тази посока, хората сигурно щяха да бъдат спасени…
Този сигнал от ферибота бил приет от няколко кораба от крайбрежното плаване, укрили се от времето в Белфаст Лоу. На корабите «Орчи», «Пас ъф Драмъчтър», «Лейрсмур» и на риболовния траулер «Ист Коътс» радистите прослушвали целия етер. Капитаните на всички тези кораби знаели, че за спасяването на ферибота вече са излезли есминецът «Контест», спасителят «Салведа» и катерът от Порт Патрик. В един часа по обяд Би Би Си съобщила новото място на «Принцеса Виктория» и предала, че е нужна допълнителна помощ от корабите, които се намират близо около Белфаст Лоу. Веднага всичките четири кораба излезли в морето. Изменили курса си и трите кораба, конто търсели ферибота край Корсуъл — те се насочили към крайбрежието на Северна Ирландия.
В 13 ч и 58 мин бързащите на помощ кораби приели последното съобщение от «Принцеса Виктория»: «Корабът лежи на борда. Машинното отделение наводнено. Напускаме кораба». След като пристигнали на «посочения адрес», спасителите и тук не намерили «Принцеса Виктория». Върху екраните на радиолокаторите на есминеца «Контест» и на спасителния кораб «Салведа» липсвало каквото и да е ехо от кораби в този район, в морето не се виждали нито спасителни лодки, нито плаващи по водата предмети. Всичко показвало, че Фергюсън отново е посочил грешно мястото. И едва когато «Орчи» изминал няколко мили отначало на север, а след това на север — североизток, спасителите намерили точното място, уви, вече на гибелта на ферибота. По водата плавали останки от кораба, спасителни пояси, скамейки, преобърнати лодки. Драмата се разиграла на по-малко от пет мили на север — североизток от остров Мю.