Крадеца на зората
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Chronicles of the Raven #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Крадеца на зората». Краткое содержание книги:
Гарваните са наемен отряд в междуособните войни в Балея. От десетилетие те са верни единствено на себе си и на своя кодекс.
Защо приемат мисия от Школата по тъмна магия? И защо трябва да възстановят Крадеца на зората — заклинанието, което вещае края на света, но трябва да бъде извършено на всяка цена?…
Чак след пладне на другия ден Хирад сподели на глас опасенията, които го тормозеха, откакто Илкар прочете пергамента. Напредваха без произшествия, Талан бе открил доста удобна пътека и още преди слънцето да се издигне много в небето стигнаха до по-обичайна местност.
Щом влиянието на пространственото разкъсване остана далеч зад тях, Гарваните и Дензър се отпуснаха поне малко и спряха в подножието на хълма, по който слязоха. Ричмънд запали огън, вятърът подхващаше струйките дим и ги разпиляваше из небето, закрито наполовина от променящи очертанията си облаци. Когато се покажеше, светилото стопляше гърбовете им, но не разведряваше настроението — сега имаха време да умуват над загубите си и над немислимото, което им предстоеше.
— Нуждаем се от още хора — въздъхна Хирад.
Отново се смълчаха около пукащите съчки. Останалите се взираха в него и нямаха желание да продумат. Най-сетне Илкар се престраши.
— Радвам се, че чувам тези думи от теб. Другите промърмориха, че си мислят същото.
— Само че… — запъна се Талан.
— Знам — натърти Хирад. — Къде да намерим хора, дето хем ги бива, хем можем да им вярваме? Трябва да опазим тайната, значи ще си опичаме акъла, когато сме в град.
— Позволявам си да напомня — вметна Дензър, — че дори не бива да припарваме до по-голямо струпване на хора от някое селце. Има твърде много приказливи езици и алчни създания.
— Дори да е тъй, не рискуваме ли, доникъде няма да стигнем — възрази Талан. Прибра точилния камък, с който остреше меча си, и придвирчиво огледа оръжието. Накрая вдигна поглед към тъмния маг. — Няма да намериш в затънтено селце подходящи за нас хора да чакат кога самонадеяни спасители на Балея ще минат да им направят примамливо предложение.
Илкар се подсмихна.
— Добре го каза.
— И смешно — добави Хирад. — Кой пък ще помисли тъкмо теб за спасител на Балея?
Елфът тутакси му показа среден пръст и варваринът пак се настрои сериозно.
— Е, какъв е отговорът на гатанката? Не сме достатъчно на брой. Дори Сирендор и Незнайния да бяха с нас, пак щяхме да си насилваме късмета.
— Ами не е ли по-добре да се питаме сега ли ще търсим хора, или след като минем през замъка на Черните криле?
— След това — мигновено отсече Хирад. — Няма да забъркваме новаци, докато не очистим онези гадини.
Илкар го изгледа с присвити очи.
— Аз пък си въобразих, че се каниш да проявиш малко здрав разум. Значи ние петимата ще нападнем замък, а?
— Ако няма друг начин, ще го направя и сам — невъзмутимо го увери варваринът.
— Според мен е по-разумно първо да си свършим работата в замъка — намеси се Ричмънд.
— И ти влагаш чудноват смисъл в думата „разумно“ — изсумтя елфът.
— Просто си мисля, че и така можем да се справим. Доколкото знам, Травърс рядко напуска замъка, но повечето Черни криле пътуват насам-натам да вършат гнусотиите си. Не вярвам да заварим повече от двайсетина, колкото да поддържат замъка и да пазят. Не забравяйте, че никога не са били многолюдна шайка, прочуха се повече с настървението си.
— Ами ако бъркаш?
— Илкар, ако той бърка, всички ще измрем в една страхотна касапница.
Дензър въздъхна.
— Слушай, Хирад, ако сме така настроени, сполуката едва ли ще е с нас.
— Брей… Да ме порази слепота, ако започна да ти слушам приказките. Бях забравил, че най-правилно е да се мяткаш между измеренията, докато в джоба ти е пергаментът, дето тръгнахме да го търсим.
— Стига, Хирад — сгълча го Илкар. — Колкото и да спорим, остава си твърде голямата опасността да влизаме в замъка само петима.
— Ех, богове… — процеди варваринът и се изправи. — И ти подхвана същата песен. Откога сме толкова предпазливи? Явно затъпях и пропуснах мига да разбера. Особено когато ей тоя — махна с ръка към тъмния маг — скочи направо в проклетия свят на драконите!
Обърна им гръб и тръгна към конете, които пасяха безгрижно.
Дензър понечи да се надигне, но Талан го хвана за глезена и притисна крака му към земята.
— Остави го на мира.
— Талан е прав — съгласи се Илкар и топна чашата си в котлето с кафе, — няма да го разубедиш точно сега.
— Значи това решихте? Малцина сме, но се напъхваме в замъка при огромен риск, защото го гризе дребнавата жажда за мъст?
Още преди да довърши изречението, долови внезапната вълна от неприязън, а котаракът се размърда неспокойно под наметалото му. Погледите на Илкар, Талан и Ричмънд го увериха след миг, че е прекрачил далеч отвъд границата на търпимото. Изведнъж проумя отчасти какво означава някой да принадлежи към Гарваните. Думите на Илкар потвърдиха прозрението му.