Внимавай с жените…

— Не мога да ви разкажа кой знае какво — рече той и вдигна краката си на бюрото. — Седнете и се чувствайте като у дома. Нямам с какво да ви почерпя, но мисля, че можете да минете и без питие.

Казах, че мога, след което се заех да изтърся от него всичката налична информация. Помиеше добре автомобилната катастрофа. Седмици наред в Галъп се говорело само за нея.

— Ето как се случи — започна той и смукна от лулата си. — Седях отпред и се приличах на слънце, когато се появи тя. Описанието, изпратено от ФБР, не струваше много. Единственото, което знаех, беше, че се търси русо момиче с тъмнокафяво кожено палто, шофиращо зелен спортен крайслър. Колата наистина беше зелен спортен крайслър, но номерата й не отговаряха на тези, които бяха изпратили от ФБР. Тя не беше облечена в кожено палто. Проявих любопитство и я загледах, но признавам, че изобщо не я свързах с търсеното момиче. Влезе да си купи продукти и аз едва тогава се запитах дали всъщност не е Алма. — Пусна една момчешка усмивка насреща ми и добави: — Помислих си, че ако наистина е Алма, тя е твърде опасна. А аз съм твърде стар да си играя на стражари и апаши. Оставих я да си тръгне, но се обадих в местното бюро на ФБР и съобщих какво съм видял. После я откриха на километър-два извън града, размазана в едно дърво. Това е всичко.

Добър и съобразителен шериф, помислих си аз. Федералните ченгета сигурно са влюбени в него.

— И те бяха сигурни, че момичето в колата е Алма Бейли, така ли?

Устата ми изненадано зяпна.

— Разбира се! Беше обявена награда за главата й. По право принадлежеше на мен, но федералните агенти изявиха претенции. Бяха достатъчно честни обаче и я разделиха с мен. Ченгето, отговорно за случая, не би допуснало грешка. Разполагаше с всички необходими доказателства. Намериха и коженото палто. Обгорено, но съвсем същото. А багажът й беше пълен с личните вещи на Алма.

— А пръстови отпечатъци?

— Накъде биете, млади човече? Те не разполагаха с пръстовите й отпечатъци. Карайте по-спокойно. Ако подозирате всичко и всички, няма да усетите как ще се превърнете в старец!

Благодарих му, подарих му една пура и излязох навън под ярките слънчеви лъчи. Не бях доволен. В Албукирке отидох направо в редакцията на местния вестник. Предложих същата трева и се опитах да измъкна от редактора цялата информация по случая Алма Бейли.

Редакторът беше дребен умник с пъргави сиви очи, които внимателно ме оглеждаха през лупите на многодиоптрови очила.

— Какво точно ви интересува, мистър Декстър? — попита той.

— Искам да видя къщата, в която се е укривала. Искам да ви попитам дали според вас е умряла в онази кола, или вътре е било друго момиче.

Той премигна.

— Странно, че го казвате. През цялото време имах определени съмнения, но нищо не излезе от тях. Агентът на ФБР я идентифицира лично. Беше късметлия, тъй като по този начин спечели и награда от две хиляди долара.

— Какво стана с него?

— Подаде си оставката. В момента отглежда пилета.