![Гората [The Woods-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Гората [The Woods-bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гората [The Woods-bg]». Краткое содержание книги:
Макар вниманието на Коуп като прокурор да е погълнато от делото на двама богати студенти-изнасилвачи, то рязко се измества в друга посока, когато една от жертвите от онова лято, чийто труп така и не е бил открит, внезапно се оказва току-що застрелян и така хвърля сянката на съмнението върху официалната версия за онова старо дело. Действията на Коуп през страшната нощ също попадат под лъча на прожектора, когато високопоставените бащи на изнасилвачите започват да изравят скелетите на миналото, за да го принудят да се откаже от съдебното преследване.
Изчаквам да каже още нещо, но тя млъква.
— Това го разбирам — казвам аз. — Но сега какво целиш? Както сама казваш, аз искам да се помиря с мисълта за сестра си. Най-малкото искам да разбера, какво точно се е случило през онази нощ с нея. Но ти какво искаш?
Тя не отговаря. Карам нататък. Небето притъмнява.
— Нямаш представа, колко уязвима се чувствам сега.
Не знам какво да направя в този момент. Затова казвам:
— Никога не бих те наранил.
Мълчание.
— От една страна — започва тя, — имам усещането, че съм живяла два живота. Единият — преди онази нощ, когато нещата си течаха общо взето приятно, и друг след това, когато нищо вече не е наред. Да, знам колко фалшиво звучи. Но понякога имам усещането, че са ме блъснали по някакъв наклон в онази нощ и оттогава не спирам да се търкалям по него. В даден момент сякаш успявам да се закрепя и да запазя равновесие, но наклонът е толкова стръмен, че не мога да направя и крачка нагоре, пак падам и продължавам да се търкалям. Та затова, де да знам, но може би, ако разбера какво е станало тогава, ако успея да извлека нещо добро от цялото отколешно зло, може би ще спра да се търкалям надолу.
Така прекрасна бе тя, когато я познавах в онези времена. Иска ми се да й напомня за това. Иска ми се да й кажа, че драматизира прекалено нещата, че още е красива и заобиколена с успехи, че има да свърши още толкова много неща. Но си давам сметка, че би прозвучало твърде покровителствено.
Затова казвам:
— Толкова се радвам, че те виждам отново, Люси.
Тя присвива очи, сякаш съм я ударил. Спомням си току-що казаното от нея за уязвимостта. Спомням си онзи дневник и написаното за невъзможността да намери нова любов. Никога вече. Ще ми се да хвана ръката й, но знам, че и за двама ни е твърде рано, че подобен жест, макар и сдържан, би изглеждал прекален.
ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Оставям Люси пред офиса й.
— Утре заран — казва тя — ще отида при Айра да видя какво ще ми каже за Маноло Сантяго.
— Добре.
Тя хваща дръжката на вратата.
— Имам цял куп домашни за проверка.
— Да те изпратя ли до горе?
— Недей.
Люси излиза от колата. Гледам я как отива към входната врата. Стомахът ми се свива. Мъча се да се ориентирам в онова, което изпитвам в момента, но то сякаш е просто въртоп от емоции. Трудно е да се разграничат една от друга.
Мобилният телефон жужи. Поглеждам дисплея. Мюз е.
— Как мина при майката на Перес? — пита тя.
— Мисля, че лъже.
— Научих нещо, което ще те заинтересува.
— Цял съм в слух.
— Господин Перес е редовен посетител на местен бар, наречен „Братя Смит“. Обича да седи с други като него, играе на стрелички, такива неща. Пие умерено, доколкото можах да разбера. Последните две вечери обаче се насвятква като моряк. Започва да плаче и налита на бой.
— Тъгува — обяснявам аз.
В моргата силната половина бе представена от госпожа Перес. Той се осланяше на нея.
— Във всеки случай пиячката развързва езика — отбелязва Мюз.
— Което е вярно, си е вярно.
— Та въпросният Перес е на поста си в момента. В бара. Може би е тъкмо време да опиташ една атака.
— Вече съм на път.
— И още нещо.
— Какво?
— Уейн Стъйбънс е съгласен да се срещне с теб. Дъхът ми секва.
— Кога?
— Утре. Излежава присъдата си в щатския затвор Ред Ониън във Вирджиния. Уредих те и за среща с Джеф Бедфорд от ФБР след това. Той е отговарял за случая на Стъйбънс навремето.
— Не става. Имаме съдебно заседание.
— Става, става. Някой от помощниците ти ще се справи и без теб за един ден. Запазила съм ти самолетен билет за утре заран.
Не знам какво очаквах да видя в този бар. Може би по-груба атмосфера. Заведението би могло спокойно да мине за част от някоя популярна ресторантска верига. Същинският бар заема повече място, отколкото другаде, а столовете за хранене са по-малко. Дървена ламперия, машини за безплатни пуканки и гръмка музика от осемдесетте години. В момента Тиърз фор Фиърз пеят „С глави над хълмовете“.
По мое време подобно заведение биха нарекли юпи-бар. Гъмжи от млади мъже с отпуснати възли на вратовръзките и жени, които искат да минат за бизнесдами. Мъжете пият бира направо от бутилката и полагат усилия да изглежда, че си прекарват много добре сред приятели, като в същото време не отлепят очи от жените. Жените пият вино или имитация на мартини, като хвърлят към мъжете по-дискретни погледи. Поклащам глава. Ето къде канал Дискавъри трябва да заснеме поредица за чифтосването.