Дяволско желание
- Автор: Макбейн Лори
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дяволско желание». Краткое содержание книги:
Всяко голямо пристанище, всяко рибарско село, всяко имение въртеше контрабанда. От блатистите земи на Ромни до Йоркшир на север нелегалната търговия процъфтяваше. Това вече се приемаше като нещо нормално. Във всяка кръчма след ядене можеха да ти предложат прочут френски коняк, най-изисканите благородни дами поднасяха в своите гостни ароматичен чай от далечни земи.
Данъците бяха високи, а войната, беше лишила хората от всички чужди стоки, с които бяха свикнала и от които съвсем не им се искаше да се отказват. О, тези хора с техните дребни нелегални запаси от коняк, коприна, чай и шоколад бяха съвсем безобидни? Мъжете от селото, които веднъж в месеца се вдигаха да прекосят с гребане Ламанша, за да докарат контрабандни стоки, изобщо не го интересуваха, Дейвид преследваше нещо друго: контрабандиста, който прекарваше „жив товар“ и огромни количества стока — не само някакъв топ коприна и няколко бъчви бренди, а хиляди бурета коняк, стотици килограми китайски чай, цели складове коприни, кадифета и дантели. Продажбата им в магазините за модни дрехи по „Бонд стрийт“ и в мъжките клубове на „Сейнт Джеймс стрийт“ носеше огромни печалби. И все пак най-много се печелеше от прекарването през Ламанша на пътници от Франция за Англия. Онзи, който държеше да пристигне в Англия под прикритието на нощта и на мъглата, трябвате да заплати с куп злато мълчанието на екипажа и готовността на хората да забравят изобщо лицето му. Той слизаше тайно на брега и след някой и друг ден се появяваше в гъмжилото на лондонските улици, в самото сърце на града.
Дейвид Фрайди искаше да спипа на всяка цена един от онези, които предаваха собствената си страна, като пропускаха френски шпиони. Наполеон имаше очи и уши в Лондон благодарение на алчността на тези коварни мъже. Те отваряха пред врага вратите на Англия, позволяваха му да плете своите козни и интриги, снабдяваха го със секретни документи и сведения. Предателите бяха много по-опасни от шпионите дори! Защото шпионите работеха за собствената си страна и бяха лоялни поне към нея. Но английското куче, което върти опашка пред врага и го пуска да влезе в къщата, единственият му подтик е алчността.
Чу се вик на кукумявка, веднага отвърнаха други четири кукумявки от гърба на скалата. Съобщаваха, че пътят е чист. Натоварените кончета и тежките коли скоро щяха да повлекат стоката към сигурните скривалища — из пещери и плевни, обори и гробници.
Дейвид, които лежеше по корем върху скалата, сега се прилепи още по-плътно, сякаш искаше да се слее с нея. Керванът запълзя нагоре по пътеката. Чуваха се приглушените ругатни при всяко спъване и подхлъзване по камънака.
Дейвид оглеждаше хората, а и животните, които се точеха край него. Очите му зорко диреха някаква самотна фигура с шапка и наметало. Останалите мъже бяха облечени почти еднакво с груби домашнотъкани палта. Повечето от тях той вече познаваше дори по лице от досегашните си наблюдения — бяха все отрудени хора от селото. Но понякога идваха и пришълци — зли и опасни, със заредени пистолети в широките пояси. Сега ще види нови лица. И тази нощ мисията му остана безрезултатна. Това беше просто поредната пратка. Не се появи човек, който да изчезне нанякъде сам в нощта, нито пък някой се върна с лодката към разтоварения кораб.
Дейвид изчака керванът да отмине и чак тогава се изкатери по скалистия бряг. Качи се на коня си и го пришпори към мочурищата, далеч от колите на контрабандистите. Нямаше защо да ги преследва, знаеше къде крият стоката. Седем пъти вече бе присъствал на разтоварването на кораби. Голяма част от докарания товар се отделяше за Лондон — прибираха го в една съвсем безобидна наглед вила. Дейвид неведнъж бе наблюдавал как контрабандната стока се внася в малката къща, приличаща на китайски павилион. По-късно той подробно огледа всичко вътре, но от стоката нямаше и помен. Явно, че някъде имаше замаскирана врата към подземен коридор или пещера, но той не успя да я открие. Възможно бе подземието да е свързано чрез проход с центъра на цялата мрежа. Павилионът обаче се намираше зад скалите, наблизо нямаше естествен залив, в който би могъл да хвърли котва кораб. Дейвид упорито бе изследвал цялата местност, но не откри никаква пещера. Оставаше една-единствена възможност — Блекмор Хол.