Малката стопанка

— Ето, прочети тези глупости и после ги унищожи.

Графът, който беше в слънчевата градина заедно с Елизабет, й подаде писмото.

Той седеше на стола си, а Елизабет — до него, върху постлано на земята одеяло. Двамата прекарваха чудесно времето си, като рисуваха с водни бои западната част на „Грийн Касъл“, докато Бабит не им донесе последната поща. Синът на Елизабет, Роби, отегчен от такова скучно занимание, бе изчезнал с един от градинарите, който търсеше някаква къртица, разровила цветните лехи.

— Докато четеш, любов моя — добави графът, — моля те, не забравяй, че се ожених за тази жена заради парите й. И го направих, след като разбрах, че си изгубена за мене. Не искам това да прозвучи като извинение, но е факт!

— Убедена бях, че рано или късно ще прехвърлиш част от вината върху мене, сърце мое — каза Елизабет, поклащайки глава. Но през това време бе прочела писмото, надраскано с неравния, отвратителен почерк на Беси, и веселието й изчезна.

— Скоро Беси ще се прибере у дома и спокойните дни ще останат зад гърба ни. Ще ми липсваш. Знам, че ще липсваш и на Роби, заедно с глупавите ти истории, които му разказваш. Мога само да се надявам, че и Робърт ще се върне скоро, за да се усмихне отново Нора Джейн. Толкова се тревожа за нея и за детето! А и мисис Темпъл се е възстановила след нараняването си, ми каза Нора, и ще пристигне след няколко дни. След като чух какво говори Уилям за нея, направо се страхувам да я срещна. Според брат ти единственото друго същество в историята, всявало в сърцата на хората такъв страх и ужас само с вестта за пристигането си, бил хунският вожд Атила. Защо не си е счупила и двата крака, когато е паднала от проклетата си карета!