Роджър, скъпи братко,
Това, което сме, което мечтаем да бъдем, зависи от, собствения ни дух и от собствената ни воля. В момента във всеки един момент, аз желая да съм в „Грийн, Касъл“ Но това е глупаво желание, егоистична мечта в такъв исторически момент, на кръстопътя на света, в какъвто се е превърнал Брюксел.
Градът е полудял. Пълен е с кикотещи се жени и с перове — позьори, като нито един от тях няма и най-слабата представа каква сеч ще настъпи. Дали наистина не е вярно неписаното правило, че висшето общество няма мозък?
Достатъчно с оплакванията! Ако потърсиш добре в писалището ми в библиотеката, ще откриеш ключа на едно малко чекмедже. В това чекмедже ще намериш завещанието ми, на което свидетели бяха Бригъл и Бабит, и което написах, преди да замина за Виена. Трябваше да се консултирам с теб и Уилям, но не исках да правя трагедии. Сега, докато се подготвям за битка, ще се притеснявам за едно нещо по-малко.
Моля те да следваш инструкциите ми, в случай, че не се завърна от Брюксел. Не показвай това писмо на Нора, понеже не искам да знае за мрачното ми настроение, докато чакам неизбежното. Треперя при мисълта, че мога да я изоставя сега, когато между нас има толкова неизказани неща. Вярвам, че бихме могли да имаме хубав живот, ако сме благословени с тази възможност. Много пъти ми се е искало да можем да изличим недоразуменията между нас и да започнем от самото начало, от деня, в който се срещнахме, без аз да правя глупави грешки, които да застават между нас. Бих могъл да я обичам, ако ми бъде дарено такова скъпоценно време. Моята малка любима…
Но стига тъжни приказки! Нека ти кажа какво става тук — нещо немного окуражаващо.
Бонапарт се задвижи, и то по-бързо, отколкото предполагахме. Докато ние събираме силите си тук, в Брюксел, той е тръгнал насреща ни, вместо да се окупира в Париж. Той няма търпение да победи, преди руснаците и австрийците да пристигнат в края на юли, ако не ни е погрешна информацията. Моля се на Бога да грешим и те да пристигнат по-рано. Блюхер е добър войник и твърд съюзник, но не е божествен, независимо от мнението на дамите. Никой от нас не е божествен. Нито един не е безсмъртен.
Смятам, че Хансбергер е добър човек и способен управител. В редките писма на Нора — мисля, че много от тях не стигат до мене — се казва, че всичко е наред с „Грийн Касъл“ и че ти и Уилям много й помагате. Моля те, Родж, пази Нора от баща ни, от онази харния Сюзън Темпъл, от нейното собствено добро сърце. Нуждаем се от тебе, Родж, всички ние. Разчитам на вас двамата с Уилям. Искам братята ми да са силни заради Нора, заради „Грийн Касъл“, заради себе си.
Моли се на Бога скоро да бъдем отново заедно.
Робърт
Уилям върна писмото на графа и после се хвърли на един стол с разперени ръце и крака, с отпусната на гърдите брадичка.
— Е, това ни довърши! Като че ли скъпата ти жена не ни нарича непрекъснато страхливци! Иска ми се да взема пистолета, братко и да пръсна непотребния си мозък.
