Очите на любовта
- Автор: Дейвис Маги
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Очите на любовта». Краткое содержание книги:
Ричард се засмя с безгрижието на десетгодишен хлапак, но Робърт остана сериозен.
Докато бързаха през двора към господарския дом на Бийстън, сестра му го кореше за лошото състояние на дрехите му и изразяваше опасения, че ще го гледат накриво, задето не се е преоблякъл. Без да й отговаря, Магнус отправяше пламенни молби към небето граф Херфорд да не е довел всички членове на семейството си.
Докато цветът на английското благородничество ядеше и пиеше с Хенри в голямата зала, повечето дами се бяха оттеглили в други помещения, където можеха да се нахранят на спокойствие, да поклюкарстват и да послушат трубадурите. Магнус, който често беше придружавал майка си на такива вечери, помнеше от детството си колко изнервящи бяха те.
— Виждал ли си я и друг път? — попита Ричард, докато вървяха покрай коне, войници и готвачи.
— О, да, когато бяхме деца. — В действителност Магнус напразно си беше блъскал главата, за да си спомни кое от момичетата на Уинчестър беше бъдещата му годеница Фридегунд. Алуин, Ричард и очебийно сърдитият Робърт бяха много любопитни да присъстват на срещата, която той с удоволствие би избягнал. Едва се беше върнал от граничните области, беше кален, отдавна не се беше къпал и се нуждаеше от чисти дрехи.
Освен това трябваше спешно да събере сведения за Едайн. Нямаше да напусне Честър, преди да разбере какво е станало с нея.
В безнадеждно препълнената зала на господарския дом седяха графините Херфорд и Уинчестър със семействата си, майка му, графиня Морли, и още няколко благородни дами, които не познаваше.
Около тях върлуваше орда деца, които според Магнус трябваше отдавна да са си легнали.
Като го видя, майка му извика зарадвано и скочи да го прегърне. Малките деца, които не разбраха какво става, също се разкрещяха. В залата настана хаос.
Минаха няколко минути, преди Магнус да успокои графинята дотолкова, че да може да й каже, че шотландците не са успели да го убият. След това трябваше да покаже на най-малкия си брат и на момчетата Уинчестър и Херфорд белега на китката си — спомен от двубоя с един шотландец. Децата бяха толкова впечатлени, че чак му стана неловко.
Най-сетне се сети какво изискваха правилата на приличието и поздрави другите дами с поклон, комплименти и въпроси за здравето им и за състоянието на семействата им. Те го разпитаха учтиво за преживяното през войната. Магнус отговори с нищо незначещи думи и ги увери, че господ е милостив към делата на краля. През цялото време малките момичета го зяпаха с обожание. Зарадва се, когато Алуин го хвана за ръка и го отведе при високо момиче, което седеше тихо в един ъгъл.
Фридегунд, годеницата му.
Магнус беше готов да се наругае. Как не се сети по-рано, че тя беше четвъртата или петата дъщеря на граф Уинчестър — влиятелен благородник и доверен човек на краля.
Изведнъж Робърт застана между него и момичето и Магнус трябваше да го избута настрана, за да може да поговори с нея.
Подобно на повечето четиринадесетгодишни девойки, тя беше твърде плаха и не смееше да вдигне глава. Ала когато си позволи да го погледне, стана ясно, че беше хубавка, макар и не твърде разговорлива.
Зададе му обичайните учтиви въпроси за войната с шотландците. Чувал ли ги е да говорят на своя странен варварски език? Магнус отговори утвърдително и обясни, че повечето рицари в граничните области говорят английски или нормански френски, Фридегунд имаше сиви очи и дълга, гладка, наситено кестенява коса.
Като всички неомъжени девойки и тя не носеше було. Изглеждаше почти дете, но той беше виждал и по-млади невести. Изненада се, когато установи, че изобщо не му е интересно да си я представи без дрехи.
През цялото време я наблюдаваше със смръщени вежди.
Велики боже, той беше длъжен да се ожени за нея и да спи с нея, за да й направи дете. Най-важната му задача беше да посещава редовно леглото на кестенявото момиче, за да имат наследници — това беше единствената причина двамата да станат мъж и жена.
Забеляза любопитния й поглед.
— Какво ви е, сър рицарю? — попита изненадано тя. — Да не би да сте ранен? Или сте само уморен и изтощен от дългото пътуване?
Робърт също го гледаше странно.
— Да… — промърмори Магнус. — Трябва да призная, че съм доста изтощен, мадмоазел.
Тя сложи тясната си ръка върху лакътя му.
— Заповядайте, седнете при мен. Брат ви Робърт с удоволствие ще ви донесе чаша вино.