Очите на любовта

Лейди Друзила стисна устни и огледа изпитателно подопечната си. Рицарите се взираха в Едайн като замаяни. Роклята, избрана за официалната вечеря, беше от сиво-синьо копринено кадифе, ръкавите бяха обшити със сребро. Кадифето падаше тежко и роклята беше не само елегантна, но и практична, защото пазеше от ледените ветрове в Бийстън Касъл. Освен това беше една от малкото, които съответстваха на най-новата мода.

Жената на надзирателя бе заявила, че роклята е от Франция и е принадлежала на една от бившите любовници на крал Хенри. Жената, която я беше носила, явно беше по-дребна от Едайн, защото се наложи да пришият към полата бордюр от сребърносив сатен.

Едайн остана неподвижна, очаквайки търпеливо влизането в залата. Прозирното було беше стегнато със сребърна диадема. Лейди Друзила се бе отказала от панделките, които се връзваха под брадичката. Вместо това златните коси падаха свободно по раменете и гърба. Цветът на булото контрастираше красиво с яркозелените й очи.

Рицарите бяха онемели от възхищение.

— Тя е красива като звездите на небето — изрече пажът с мутиращия си глас. Двамата мъже го смушкаха в ребрата за дръзките думи, бутнаха в ръката му факла и го обърнаха към външния двор. Пажът тръгна напред, а двамата кавалери отвориха вратите на дамите.

Моравата на външния двор бе обградена от петте кули на Бийстън Касъл, от господарския дом и междинните валове. Слънцето вече залязваше, но дворът беше препълнен с благородници, правителствени чиновници и командващите на различните английски армии, дошли да подкрепят крал Хенри във войната срещу Шотландия: графовете Херсфорд, Лестър, Честър и Йорк, дори неверният граф Норфък, който също бе застанал на страната на Хенри.

Не всички важни гости намериха място в огромната банкетна зала на Бийстън Касъл. Маси бяха наредени и на открито под огромни шатри — там седяха местната аристокрация, чуждестранни министри и духовници със среден ранг, дошли да отпразнуват пристигането на краля. В откритите огнища се печаха цели волове и овце. През портите непрестанно излизаха каруци, за да отнесат на лагеруващите в полето армии хляб, месо и бъчви с добра честърска бира.

— Влизаме — извика възбудено лейди Друзила в ухото на Едайн. — Ще вечеряме в залата! — Рицарите и пажът останаха отвън. Лейди Друзила каза няколко думи на вратарите и двете жени се смесиха с навалицата в залата.

Въпреки че придружителката й често-често я смушкваше с лакти, Едайн държеше главата си сведена. По пътеките между наредените маси непрестанно се разхождаха хора и тя усещаше любопитните им погледи. Струваше й се дори, че ги чува да говорят за нея — въпреки че в залата цареше невъобразим шум. Лейди Друзила я отведе в един ъгъл, запазен за възрастни двойки и знатни вдовици.