Вечеря за двама

Веднъж попитали Мадона защо, след като е знаела, че Шон Пен отдавна иска да се ожени за нея, не го е попитала по-рано. Тя отговорила: „Да прочетеш мислите на един мъж е едно, а да ги обясниш на самия него — съвсем друго.“ Това доста добре илюстрира разликите между мъжете и жените, когато става дума за брака — жените знаят всичко, мъжете — нищо. А в тази игра познанието е сила. Предложението за женитба никога не е било сред силните страни на мъжа. Доста често ние можем да бъдем щастливи с партньорките си, без идеята за брак да ни е минавала въобще през ума. Нищо лично, момичета. Развитието в рамките на връзката никога не е било от първостепенно значение за нас. Фактът, че тя съществува, е достатъчен знак за нашето съгласие. Обаче времето тече, намеците на партньорката стават все по-твърди и тогава ние проглеждаме за предимството. Накрая младоженците се радват на сватбата повече от булките — макар че никога не го признават. В деня на нашата сватба казах на жена ми: „Ако ми беше описала тази сватба като шумно парти с много пиене, щях да те помоля да се ожениш за мен много по-рано“.

Планирането на сватбата винаги ще си остане женска работа. Жените, разбира се, се преструват, че усилията са били взаимни. Но ние, мъжете, знаем, че не е така. Аз например на шега се опитах да предложа нещо по-различно от обичайното — да се облечем с джинси и тениски за церемонията, ала жена ми ме погледна с израза, който в нейния фасиален речник означава „О, недей! Просто недей!“ Но, да ви кажа сериозно, ако приготовленията за сватбата бъдат оставени на мъжете, ние най-вероятно ще планираме всичко в последната секунда, ще закъснеем за церемонията и ще се озовем в погрешната църква, обути с вчерашни боксерки и фланелка на Манчестър Юнайтид. Причината защо жените ни превъзхождат в приготовленията за сватбата е, че за тях малките неща в живота са толкова важни, колкото и големите. Дори и повече. А детайлите са всичко, когато става дума за сватба. В този ден нашият местен цветар зае първо място в списъка на хората, които жена ми мрази най-много — доста по-напред от фашистите и мъжете, които оставят тоалетната седалка вдигната, след като я използват. Защо ли? Защото въпреки най-стриктните инструкции, които са му били дадени за този велик ден, нейният сватбен букет пристигна с бяла панделка вместо с кремава.