Оракула

— Ами онази скала? — попита Ледения и посочил грамадата, надвиснала над зданието.

— Недостъпна е.

— Може би ще затрудни един Лорхн, но едва ли ще измъчи много Чандлър.

— А вие бихте ли успял да я изкачите? — заядливо подхвърли Праед Тропо.

Човекът се засмя.

— Не… но аз ходя с протеза вместо крак, а и не мога да я използвам както трябва заради повреден нерв. Преди двайсетина години щях да се кача горе, без да се задъхам.

— Значи ще разположа часови на всички подстъпи към скалата — заключи военачалникът.

— На ваше място не бих постъпил така.

— Защо? — подозрително попита Синия дявол.

— Защото си нямате работа с некадърник. Веднага ще забележи постовете и няма да навлезе навътре. А без да ме доближи, няма как да се свържа с него.

— Сигурен ли сте?

— Единственият друг начин да проникне е да убие всички часови… Доколкото разбирам, докарахте ме тук, за да предотвратя именно това.

— Вярно е — призна Праед Тропо. — Но ако се отнасяме така към схемата за защита, Чандлър почти сигурно ще стигне мястото, на което стоим, без да бъде задържан.

— Ами че нали към това се стремим?! — учуди се Ледения. — Нека го пуснем да влезе в капана, иначе няма как да говори с мен.

— Възможно е изобщо да не говори с вас — възрази военачалникът. — Може би просто ще реши да ви убие.

— Не виждам защо ще го прави.

— Хората непрекъснато се мамят един друг. Защо очаквате да ви повярва?

— Защото ме познава.

— Този отговор не ме задоволява.

— Жалко, защото за друг не се сещам. А и за вас е безразлично дали ще ме убие. Настоявате, че никой не може да стори зло на Оракула. Така поне Чандлър няма да ви се измъкне.

Праед Тропо помисли, преди да каже:

— Разсъждавате логично.

— Радвам се, че поне в едно нещо мненията ни съвпаднаха — промърмори Ледения.

— Какви са предложенията ви за останалата част от защитния периметър? Бихме могли просто да изключим оградата.

— Идеята не е добра. Нали искаме ние да изберем откъде да дойде Чандлър? Ако го оставите той да избира, може изобщо да не го забележа.

Синият дявол го погледна особено.

— Нещо глупаво ли казах? — попита Ледения.

— Не. Само си помислих, че много добре играете ролята си.

— Не играя никаква роля! — сърдито отвърна човекът. — Опитвам се да спечеля обещаните ми пари.

— И все пак не ви вярвам, Мендоса. Досега се постарахте да не допуснете никаква грешка. Ако бяхте предложил да изключим оградата, щях да се уверя, че сте съучастник на убиеца, и щях веднага да ви изпратя в най-близкия затвор. — Съществото млъкна колебливо. — Ще продължа да работя с вас, но очаквам рано или късно да сбъркате и няма да пропусна този момент.

— Обречен сте на голямо разочарование — увери го Ледения.

— Винаги съм очаквал най-лошото от хората — заяви Праед Тропо. — И досега не съм бъркал в предположенията си.

— Ако още ще ме убеждавате към каква раса от предатели и измамници принадлежа, не можем ли да продължим някъде на сянка? — раздразнено изрече Ледения. — Остана ли тук по-дълго, животът ми ще свърши, преди да съм ви убедил в своята искреност.