Сбогом, моя красавице
- Автор: Чэндлер Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Даскалов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Сбогом, моя красавице». Краткое содержание книги:
— С какво се занимаваш? Частен детектив ли си?
— Трябва ли да ти казвам? — озъбих се аз.
— Така си и мислех. Двадесет и пет множко ли са ти? Не са ли ти отпуснали средства за непредвидени разноски?
— Не.
Въздъхна.
— Прочее, тази идея е шантава. Там ще те разкъсат на парчета!
— Нищо чудно. А ти с какво се занимаваш?
— Долар тук, долар там. Преди бях ченге. Уволниха ме.
— Защо ми казваш всички това?
Изглеждаше учуден.
— Защото е така.
— Сигурно много си ги критикувал.
Усмихна се леко.
— Познаваш ли човек на име Брънет?
Леката усмивка не слизаше от лицето му. Паднаха се три печалби една след друга. Хората не се шегуваха. Висок мъж с нос като клюн и бледи хлътнали бузи, облечен в смачкан костюм, се присламчи към нас, облегна се на стената, без дори да ни погледне. Ред леко се наклони към него и го запита:
— Интересува ли те нещо, друже?
Високият клюнест мъж се усмихна и се разкара. Ред се ухили и разтърси постройката, като се облегна отново на стената.
— Познавам само един човек, който може да ти свие сармите.
— Иска ми се да са повечко — рече той сериозно. — Едрият човек струва пари. Нищо не е съобразено с него. Трябват пари да го храниш, да го обличаш, леглото му е късо. Такива ми ти работи. Сигурно мислиш, че мястото не е подходящо за разговори, но не си прав. Ако се присламчат разни слухари, аз ги разпознавам, а останалата част от тълпата следи числата и нищо друго. Имам лодка с подводен люк. Тоест мога да я взема на заем. На брега има един неосветен кей. На „Монти“ има трюм, който мога да отворя. Понякога карам разни товари там. Там долу няма кой знае колко юнаци.
— Но те имат прожектор и вахтени.
— Ще се справим.
Извадих портфейла си, измъкнах двадесет и пет долара и ги сгънах. Моравите му очи незабележимо ме наблюдаваха.
— Само за отиване ли?
Кимнах.
— Казах ти петнадесет.
— Цената на борсата се покачи.
Катранената ръка погълна банкнотите. Безмълвно се отдалечи. Стопи се в топлия морак отвъд вратата. Онзи с клюна се появи от лявата ми страна и каза тихо:
— Струва ми се, че го познавам този в моряшките дрехи. Приятел ли ти е? Май че съм го виждал и преди.
Изправих се и се отдалечих от него, без да кажа нито дума, минах през вратата, после свих наляво, като не-изпусках от очи високата глава, която се движеше от стълб на стълб на около тридесетина метра пред мен. След няколко минути завих в пространството между две бараки за преоценени стоки. Онзи с клюна се появи, шарейки с очи по земята. Приближих се до него.
— Добър вечер. Нещо против да те премеря на око за четвъртак? — облегнах се аз на него. Под смачканото сако имаше пистолет.
Очите му ме изгледаха безизразно.
— Да ти фрасна ли един, синко? Поставили са ме да поддържам закона и реда тука.
— А кой го нарушава в момента?
— Приятелят ти ми се стори познат.
— Нищо чудно. И той е ченге.
— Е, добре — рече клюнестият търпеливо. — Значи там съм го виждал. Лека нощ.
Обърна се и закрачи по пътя, по който бе дошъл. Високата глава вече не се виждаше. Не се безпокоях. Каквото и да станеше, имах му доверие на това момче. Закрачих бавно нататък.
35
Отвъд лампите, отвъд ритмичното трополене и писъка на тромбйте на малките трамвай, отвъд мириса на гореща мазнина и пуканки, крясъка на деца и клакьорите на стриптийз представленията, отвъд всичко цареше само диханието на океана, ясно очертаващата се крайбрежна ивица и пенливият прибой на чакълестия бряг. Вече вървях почти сам. Глъчката отзвучаваше зад гърба ми, ярката, измамна светлина се стопи в неуверено блещукане. И тогава пред очите ми се проточи в морето и мрака неосветеният показалец на един черен кей. Тука ще да е. Завих да се кача на него.
Ред изникна от една каса в началото на кея и заговори от долу на горе.
— Добре. Продължаваш направо до стълбата. В това време аз ще я подгрея.
— Онуй ченге ме проследи. Онзи от залата за бинго. Наложи се да го спра и да му говоря.
— Олсон ли? Джебчийска история. Бива си го. Само дето от време на време вземе, че задигне нечий портфейл и го пусне в нечий джоб, за да има кого да арестува. Престарава се.
— Съвсем нормално за Бей Сити. Да тръгваме, че взе да ме хваща шубето. Ще вземе да се вдигне и мъглата. Не е кой знае колко, но може много да помогне.
— Ще се задържи достатъчно, за да изиграем прожектора — каза Ред. — Тия на палубата са с автомати. Ти тръгвай по кея. Аз идвам.