Сбогом, моя красавице

— Простреляла се е право в сърцето, два пъти — каза Рандал. — А съм чувал експерти да свидетелствуват, че това е невъзможно, макар че винаги съм го смятал за възможно. И знаеш ли какво още?

— Какво?

— Глупаво беше от нейна страна да застрелва това ченге. Никога не бихме могли да я осъдим при нейния вид, парите й и версията за преследване, която тези високопоставени юнаци щяха да скалъпят. Бедно девойче успява да се омъжи за богаташ, но лешоядите, които са я познавали, не я оставят на мира. Нещо от този род. По дяволите, Рененкамп ще изтъпанчи половин дузина пълнички, застарели дами от вертепите в съда и те ще мънкат, че са я изнудвали в продължение на години, и то така, че да не можеш в нищо да ги обвиниш, но съдът ще се разчувствува. Хитро се е сетила да бяга сама и да остави Грейл вън от играта, но още по-хитро би било да се прибере у дома, когато я разкрихме.

— Да не би да вярваш, че нарочно е оставила Грейл вън от играта?

Кимна.

Рекох му:

— Смяташ ли, че е имала някаква особена причина?

Вторачи се в мен.

— Кажи де, няма да ти противореча.

— Тя бе убиец. Като Малой. А за него не може да се каже, че бе пъзльо. Може би на това балтиморско ченге не му е толкова чиста работата, както сочи досието му.

Може би е съзнавала възможността не да се измъкне — омръзнало й е да бяга вече, — а да се отплати с мир и спокойствие на единствения мъж, който някога й ги бе осигурил.

Рандал ме гледаше с отворена уста и невярващи очи.

— По дяволите, за да му се отплати, не й е трябвало да застрелва ченгето.

— Не казвам, че беше светица, нито пък порядъчно момиче. Нищо подобно. Не би посегнала на живота си, ако виждаше изход. Но това, което стори, й спести явяването пред съда. Помисли си за това. А кого щеше най много да уязви този процес? Кой щеше да го понесе най-тежко? Независимо от изхода, кой щеше да плати най-високата цена за спектакъла? Един стар човек, който бе обичал неразумно, но силно.

Рандал каза рязко:

— Сантиментално обяснение и нищо повече.

— Разбира се. Така звучи в моите уста. Може и да греша. Довиждане. Върна ли се розовото ми бръмбарче?

Той не знаеше за какво говоря.

Слязох с асансьора до партера и излязох на стълбите пред градския съвет. Денят бе хладен и много ясен. Виждаше се надалеч, но не чак дотам, където Велма бе отишла.