Родена в понеделник
- Автор: Бегшоу Луиз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Родена в понеделник». Краткое содержание книги:
Джанет не отстъпва.
— Не съм съгласна — разпалено продължава тя. — Ти ми обеща. Мога да те направя нов човек, Анна.
— Не съм толкова повърхностна — казвам й. Защо сме тук, какъв смисъл има да се подлагам на мъчението в пробната? Каквото и да облека, отново ще приличам на кръстоска между жираф и чувал с картофи. И Гонзо от „Кукленото шоу“.
Джанет изсумтява.
— Глупости, просто имаш комплекси.
— Е, ти също — изтъквам в своя защита.
— Не можеш да ме убедиш, че дълбоко в себе си не изпитваш желание да изглеждаш по-добре — упорства тя. — Защо излизаш да тичаш? Защо започна да ядеш диетични храни?
Изчервявам се. Надявах се никой да не е забелязал. Излизам в шест сутринта и в шест вечерта, а по това време съквартирантките ми или спят, или не ми обръщат внимание, когато се прибера.
Но Джанет явно е забелязала. Чувствам се неловко. Срамувам се и има за какво, нали? Вечната дебелана е решила да заприлича на Джейн Фонда. Дано Лили не ме е усетила. Няма да престане да ми се подиграва.
— Изхвърлила си всички шоколадчета — безмилостно продължава Джанет.
Да. Никак не ми беше лесно.
— Храниш се с нискокалорични сандвичи и ябълки и си преминала на диетично пепси.
— Не зная каква работа имаш да ровиш в шкафа с хранителните ми продукти — казвам с раздразнение.
— Хей, там е и кльопачката на Джей-Ми. Знам к’во стаа тук. Вече си свалила някое кило.
— Не съм — възразявам. — Въобразяваш си.
— Най-малко два килограма — преценява Джанет. — Но главно течни натрупвания. Все пак отслабваш.
Свивам рамене.
— Правиш го заради онзи мъж — заключава тя.
Изчервявам се още повече.
— Нищо подобно! — отричам.
Джанет ме поглежда, сякаш съм извънземно.
— Напротив, копираш начина му на живот. Подражаваш на кумира си. Ели Рот, нали?
— О, да, Ели. Разбира се.
— И от любов, естествено.
— Какво? — недоумявам.
— Заради Чарлс — закачливо ме побутва. О, да, Чарлс, точно така. — Ха-ха, за големия прием. Но какъв е смисълът да изглеждаш по-стройна и здрава, щом не искаш да подчертаеш това с подходящи дрехи?
— Не мога да си позволя тоалет от „Харви Никълс“. Нито пък прическа.
Увеличението, което получих, ми се струва все по-анемично.
— За моя сметка е — успокоява ме Джанет. — Не отказвай. Пазарувам с намаление. Имам връзки — важно добавя тя. — А прическата е безплатна. Паоло ще ми направи услуга. Трябваше ми цяла вечност, за да уредя това. Не бива да се отмяташ. Ще ме поставиш в неудобно положение.
— Добреее — съгласявам се мрачно.
Честно казано, не виждам смисъл. Нося черна размъкната тениска и евтини джинси. Обичайното облекло, което ме прави незабележима. Джанет е с бели къси панталони на стилни фигури, оранжеви кожени сандали с ниско токче и тънки каишки, сексапилно увити около глезените, бяла риза, вързана под едрия й бюст в стил Дейзи Дюк, и множество сребърни дрънкулки. Ако си представи мен облечена така, дори най-отявленият мъжага би повърнал.
— Хайде — подканва ме Джанет и ме повлича към въртящите се врати.
— Искам да се прибирам — мърморя, докато стигаме до етажа с дамско облекло. Ужасно е. Наредени една след друга закачалки с рокли, които струват цяло състояние и биха стояли добре на стройните момичета. Толкова много дрехи. Изкушават те. Приканват те да ги грабнеш и да влезеш в някоя от пробните. Не искам дори да се сещам за тези помещения. Представляват камери за изтезания, нали?
— Не говори глупости — смъмря ме Джанет. — Добре. Талия — грабва отнякъде малък сантиметър и се връща при мен.
— Какво правиш, по дяволите?
— Вземам мерките ти — пояснява тя. — Най-важното е тоалетът да бъде точния размер. Талия… гръдна обиколка… деветдесет и пет, много добре… ханш…
— По-тихо — просъсквам.
— Добре, да пробваме нещо — казва тя като експерт. Обикаля закачалките и нарежда: — Това… това… това…
Преметнати върху рамото й, дрехите изглеждат невзрачни. Да не би да е някаква откачена гадателка? Или пък от онези, които се взират напрегнато в някоя шарена триизмерна стереограма и виждат лодка, а аз се кокоря безрезултатно в глупавите точки, докато получа главоболие.
— Добре — казва тя. — Към пробните!
По дяволите. Няма измъкване.
Кошмарът е наистина ужасен. Както и предполагах. Опитвам се да не се плаша от отражението си, но е неизбежно, защото над огледалото има силна неонова лампа. А целулитът ми…
Никога вече няма да изляза да тичам. Или да ям ябълки. Всичко е безсмислено.