Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Момичета с броеници
Момичета с броеници - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Момичета с броеници

Электронная книга - «Момичета с броеници». Краткое содержание книги:

В този роман Монтанари за пръв път въвежда инспектора от „Отдел убийства“ към полицията във Филаделфия Кевин Бърн, печения ветеран с най-много разкрити убийства, и подгласничката му Джесика Балзано, съвсем начинаеща полицайка. Те вече са затънали до гуша в разследвания, когато в града започва да вилнее неизвестен изверг. Неговите сексуални фантазии са вдъхновени от гимназистките от католическото училище и той скоро започва да сее труповете им в провокативни пози из целия град. Светът, обрисуван от Монтанари, е изключително плашещ, но именно този свят има остра нужда от инспектори като Бърн и Балзано. Методите на двамата при разследването на убийствата се допълват, без да влизат в сблъсък, за да доведат романа до спираща дъха кулминация.
1 ... 72 73 74 75 76 77 78 79 80 ... 147
Перейти на страницу:

Леле, колко се е заблуждавала.

Ако на това му викаха да вършиш само една работа, то и тя й бе предостатъчна.

Продължаваше да я мъчи обзелата я от вече три години мисъл: справедливо ли е спрямо Софи тя да е ченге, да рискува живота си всеки път, щом отиде на работа? И до ден-днешен не знаеше отговора.

Слезе на долния етаж и провери предната и задната врата за трети път. Не беше ли за четвърти?

В сряда имаше почивен ден, но не й минаваше през ум с какво да запълни времето си. Как така ще си почива? Може ли изобщо да си гледа живота, след като две момичета са убити по особено жесток начин? В момента най-малко й пука за графика на дежурствата. Надали и другите ченгета се чувстват по-различно. На този етап поне половината от полицаите във Филаделфия сигурно са готови да се откажат от полагаемите им се добавки за извънредни часове, само и само да хванат това копеле.

Всяка година баща й събираше родата в срядата преди Великден. Дано това поне я разсее. Ще отиде и ще си наложи да забрави за службата. Баща й винаги намираше начин да й подскаже кои неща са по-важни и кои — не.

Седна на дивана и поне пет пъти превъртя каналите на кабелната телевизия. Накрая я изключи. Тъкмо се канеше да си легне и да почете, когато телефонът иззвъня. Истински се надяваше да не е Винсънт. Или може би се надяваше да е той.

Не беше той.

— С инспектор Балзано ли говоря?

Бе мъжки глас. На фона на силна диско музика.

— Кой се обажда? — попита Джесика.

Онзи не отговори. Смях и звън на лед в чаши. Обаждаше се от някакъв бар.

— За последен път питам — каза Джесика.

— Брайън Паркхърст.

Джесика хвърли поглед на часовника и си записа часа в бележника до телефона. Погледна екранчето да види номера, от който й се обаждаше. Частен номер. Разтегна докрай шнура на телефона и се опита да стигне до чантичката си с мобифона. Не й стигаха около два метра. Дали да не му каже да изчака една секунда, докато се добере до мобифона и се обади до местния участък да проследят разговора? Щеше ли той да й затвори?

— Къде сте? — гласът й бе писклив и изнервен.

Спокойно — изкомандва си Джесика.

— Няма значение — каза Паркхърст.

— Донякъде има — отвърна Джесика. Ха така. По-разговорно.

— Аз ще говоря, не вие.

— Чудесно, доктор Паркхърст. Защото ние наистина желаем да поговорим с вас.

— Знам.

— Защо не наминете покрай „Раундхаус“? Ще ви чакам. И ще можем да поговорим.

— Предпочитам да не идвам там.

— Защо?

— Не съм глупак, инспектор Балзано. Знам, че сте били в дома ми.

Заваляше думите.

— Къде сте? — за втори път попита Джесика.

Мълчание. Музиката премина в латино диско ритъм.

Салса клуб.

— Вие елате при мен — каза Паркхърст. — Трябва да ви кажа някои неща за тези момичета.

— Къде и кога?

— Ще ви чакам при „Щипката за пране“. След петнайсет минути.

До „Салса клуб“ записа: на 15 мин. от кметството.

„Щипката“ бе огромната скулптура на Клаус Олденбург на централния площад, току до кметството. Едно време филаделфийци са си правели срещите при орела на „Уанамейкър“ — тогавашния прочут универсален магазин с подова мозайка на орел. Всеки знаеше къде е орелът на „Уанамейкър“. Сега срещите ставаха при „Щипката“.

— И елате сама — добави Паркхърст.

— Няма да стане, доктор Паркхърст.

— Ако видя някой с вас, изчезвам — каза той. — Не желая да говоря с партньора ви.

И тя на мястото на Паркхърст не би желала да е в една и съща стая с Кевин Бърн точно на този етап.

— Дайте ми двайсет минути — каза.

Линията прекъсна.

Джесика звънна на Пола Фариначи, която за сетен път спаси положението. В рая на бавачките сигурно пазят специално място за Пола. Уви дремещата Софи в любимото й одеяло и я пренесе през трите врати. Когато се върна, потърси Кевин Бърн на мобилния му, но се включи гласовата му поща. И вкъщи му звъня. Същият резултат.

Хайде, бе, партньоре, обади се, молеше се мислено.

Имам нужда от теб.

Нахлузи джинси и маратонки, а отгоре — дъждобрана. Грабна мобифона, вкара нов пълнител в глока, пъхна го в кобура и запраши към Сентър Сити.

1 ... 72 73 74 75 76 77 78 79 80 ... 147
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)