Заключената стая
- Автор: Валё Пер, Шьовал Май
- Серия: martin beck #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заключената стая». Краткое содержание книги:
— За тези думи нарочно ще свърша работата по-бързо — каза лаборантът. — Всички други само това знаят: „Срочно, бързо, всяка секунда е скъпа“.
Беше вече доста късно и Мартин Бек реши най-напред да позвъни на Рея.
— Здравей — обади се тя. — Сама съм, гостите си отидоха. Входът е затворен, но аз ще ти хвърля ключа.
Той пристигна към дванадесет и свирна тихо.
Трябваше малко да почака, защото Рея слезе сама — боса в червена нощница.
Когато влезе в кухнята, тя попита:
— Свърши ли работа фенерът?
— И още как.
— Ще пийнем ли вино? Между другото, ти вечерял ли си?
— Не.
— Безобразие! Ще ти приготвя нещо. Набързо. Ти сигурно си прегладнял?
Прегладнял? Разбира се.
— Как стоят нещата със Свярд?
— Започват да се изясняват.
— Наистина ли? Разказвай. Страшно съм любопитна.
В един часа след полунощ бутилката свърши. Рея се прозя.
— Между другото, утре заминавам. Ще се върна в понеделник, а може и във вторник.
Той отвори уста да каже: „Аз си тръгвам“.
— На теб май не ти се прибира в къщи — изпревари го тя.
— Не ми се прибира.
— Оставай тогава.
XXIX.
В понеделник сутринта Мартин Бек се яви на работа, тананикайки си някаква песенчица, с което изненада доста срещналия го в коридора служител. Той прекара отлично двата свободни дни, макар че не се срещна с никого. Отдавна не се е чувствувал така добре, просто не може да си спомни откога.
Изглежда, че като попадна в заключената стая на Свярд, в същото време той сякаш се измъкна от собствения си затвор?
Той сложи пред себе си извадките от складовите книги, отбеляза с „лястовички“ фамилиите, които най-много съвпадаха по дати, и се зае с телефона.
Пред застрахователните дружества стои отговорна задача, а именно — да натрупат колкото се може повече пари, поради което хората при тях работят като каторжници. По същата причина те поддържат документацията си в образцов ред.
„Това е невъзможно, нямаме време. Много ли е срочно?“
„Извънредно срочно. Вие сте длъжни да го свършите“.
„Но нямаме време“.
„Кой е непосредственият ви началник?“
След като получеше отговор на въпроса си, Мартин Бек правеше отметка в бележника си. Вярно, не навсякъде го съпътствуваше сполука, но все пак в бележника му се появиха вече достатъчно много отметки.
При осмия разговор той изведнъж се досети:
— А какво става с повредената стока след като компанията изплати застраховката?
— Естествено стоката се проверява. И ако е съвсем повредена, нашите служители могат да я закупят с намаление.
Ама, разбира се. Оттук също: може да излезе нещо.
Не му се наложи да набира деветия номер.
Изведнъж телефонът сам иззвъня. Мартин Бек е притрябвал на някого.
Нима?… Не, не позна.
— Бек слуша.
— Елм се обажда.
— Здравей, благодаря ти, че позвъни.
— Което си е вярно, вярно е. Но ти, както се казва, днес се държа напълно прилично и аз реших да ти окажа последна услуга.
— Последна?
— Ами, че да, докато не са те направили началник-канцелария. Виждам, че ти си намерил своята гилза.
— Изследвахте ли я?
— Че за какво, мислиш, ти звъня? — остро каза Елм. — Ние нямаме време за празни приказки.
„Май че ми готви някаква изненада“ — помисли Мартин Бек. Елм обикновено звънеше тогава, когато искаше да шашне човека с неочаквана новина. Във всички останали случаи трябваше търпеливо да се чака писменото заключение.
— Смятай ме за твой длъжник — каза той на глас.
— И още как — отвърна Елм. — А сега слушай какво ще ти кажа за твоята гилза: доста е препатила. С такъв материал не се работи лесно.
— Разбирам.
— Какво ли разбираш ти… Но очевидно искаш да знаеш дали гилзата е свързана с куршума, който е намерен в тялото на самоубиеца?
— Да.
Мълчание.
— Да — повтори Мартин Бек. — Много искам да знам.
— Свързана е — каза Елм.
— Това сигурно ли е?
— Нима не ти казах, че ние тук не се занимаваме с догадки?
— Извинявай. Значи гилзата е от този куршум.
— От него е. Пистолетът да е случайно при тебе?
— Не. Нямам представа къде е.
— Затова пък аз знам къде е — сухо произнесе Елм, — Той лежи пред мен на бюрото.
XXX.
В леговището на специалната група на Гунгсхолмсгатан цареше мрачно настроение. Булдозера Улсон беше отскочил до полицейското управление за инструкции. Началникът на ЦПУ издаде заповед, в печата да не изтече никаква информация и той нямаше търпение да узнае какво точно не трябва да изтече.