Заключената стая
- Автор: Валё Пер, Шьовал Май
- Серия: martin beck #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заключената стая». Краткое содержание книги:
А по това време в Стокхолм ставаха странни неща.
И най-смайващото от тях преживя Рьон.
Бяха му дали шест полицаи и сравнително скромната задача да държи под наблюдение Рюсенлундсгатан и да залови помощника А. И понеже улицата беше доста дълга, той се постара да разпредели целесъобразно силите си. Двама в колата съставиха мобилния отряд, а другите четирима заеха стратегически пунктове.
Булдозера Улсон му беше заповядал да действа спокойно, главното да не губи самообладание, каквото и да се случи.
В три без двадесет и две минути Ейнар Рьон стоеше точно срещу кафене „Бергсгрюван“. Нищо не помрачаваше настроението му, когато към него се приближиха двамина юначаги — мърляви като повечето минувачи по стокхолмските улици.
— Да запалим — рече единият от тях.
— Че аз нямам цигари — миролюбиво отвърна Рьон.
Миг и до корема му се допря наваха, а в опасна близост с главата му се залюля велосипедна верига.
— Ах ти, вмирисана треска — процеди младежът с навахата. И каза на приятеля си:
— За теб е портфейлът. За мен часовникът и пръстена. След това ще боднем дядката.
Рьон никога не беше се прочувал като майстор на джиу-джицу или карате, но все пак помнеше някои хватки.
Той ловко подкоси момъка с ножа, който удивено се приземи по гръб. Но следващата хватка Рьон приложи с по-малък успех. Той се наведе встрани, но недостатъчно бързо и веригата го удари малко над дясното ухо, така че пред очите му притъмня. Въпреки това, докато падаше, успя да повали и втория нападател.
— Ах, деденце, поръчвай си панихида — изсъска младежът с навахата.
В същия момент към мястото на произшествието спря мобилният отряд и когато пред очите на Рьон просветна, полицаите вече бяха успели да укротят с палките и пистолетите си лежащите хулигани и да ги оковат в белезници.
Пръв се опомни младежът с велосипедната верига, той се огледа наоколо, изтри кръвта от челото си и попита недоумяващ:
— Какво става?
— Стана това, че се натъкна на засада, момченце — обясни му единият от полицаите.
— Полицейска засада? Срещу нас? Какво говорите? Заради някакъв скапан дядка?
На Рьон отново му излезе цицина на главата — това беше единствената физическа щета, която понесе специалната група през този ден; психическите травми не влизат в сметката.
В сивия, обзаведен по последна дума на техниката, автобус на оперативния център Булдозера Улсон подскачаше от нетърпение, с което затрудняваше твърде много не само работата на радиста, но и ръководителя на тази операция Колберг.
В три без петнадесет напрежението достигна връхната си точка, занизаха се безкрайно дълги секунди.
В три часа банковите служители заявиха, че е време да затварят, и на съсредоточените в залата полицейски сили начело с Гюнвалд Ларсон, оставаше само да се подчинят.
Тежко чувство обхвана всички, когато Булдозера Улсон каза:
— Господа, това е временен неуспех. А може би не и неуспех. Просто Рус е усетил, че ние сме го сгащили, и е решил да протака. Той ще изпрати Малмстрьом и Мурен да свършат работата следващия петък, след седмица, Фактически той губи темпо, а не ние.
Първите тревожни сигнали пристигнаха в три и половина. При това те бяха толкова тревожни, че специалната група веднага се прибра в щаба си на Кунгсхолмсгатан, за да следи оттам за хода на събитията: телексите непрекъснато предаваха нови съобщения. Постепенно картината се изясняваше.
— Изглежда, думата „Милано“ е означавала не това, което ти мислеше — сухо каза Колберг.
— Да, не това — съгласи се Булдозера.
— Малмьо. Какво да се прави!
Удивителна работа: вече цял час той не помръдваше, а седеше тихо на мястото си.
— Кой би могъл да знае, че и в Малмьо има същата улица — измърмори Гюнвалд Ларсон.
— И че почти всички нови банки ги строят по един и същ проект — добави Колберг.
— Ние бяхме длъжни да знаем това, господа! — провикна се Булдозера. — Рус е знаел! Затова пък ние сега ще бъдем нащрек. Съвсем забравихме рационализациите. Еднаквото строителство е по-евтино. Рус ни закотви в Стокхолм. Но следващия път той няма да ни измами. Главното е да не падаме духом.
Булдозера стана; той явно вече беше се съвзел.
— А къде е сега Вернер Рус?
— В Истанбул — отговори Гюнвалд Ларсон. — Почива си там, разполага с няколко свободни дни.
— Гледай го ти — каза Колберг. — Бих искал да знам къде си почиват Малмстрьом и Мурен?
— Това няма никакво значение — Булдозера все повече се въодушевяваше. — Лесно спечелено — лесно похарчено. Скоро те пак ще бъдат тук. И тогава на нашата улица ще настане празник.