Подводни течения
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Болд и Матюс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Трайко Трайков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Подводни течения». Краткое содержание книги:
Трийсетте мъже и жени в състава на класа по аеробика се навеждаха ритмично, кълчеха се напред-назад, пристъпваха и скачаха в унисон с чувствените ритми на музиката. Болд се отдалечи от прозореца.
Другата занималия беше празна. Стигна до канцеларията, но вратата беше затворена. Работните часове бяха от десет до седемнайсет, понеделник до събота.
Трите главни помещения на етажа бяха пълни с уреди за вдигане на тежести, с огледала от пода до тавана, килими, както и с една сладникаво-горчива миризма на физическа дейност. Грухтенето, пъшкането и сумтенето бяха тук нещо приемливо, ако не и желателно, както гримасниченето. Нямаше място за скромничене.
Той беше чувал много шеги по адрес на атлетическите клубове, но никога не си беше направил труда да посети поне един. И знаеше защо.
Тези движения на тялото той смяташе, че са неприлични, че са за изпълнение в дискретни домашни условия, или поне в еднородна компания от един пол. Това, което виждаше, беше твърде много за един бакалавър. Върху пейка, на не повече от десет фута разстояние от него, една опасно красива черна жена лежеше по гръб, стискаше страничните прътове над главата си и помпаше въздуха с жестоки тласъци на тазовата част нагоре, с крака, плътно стъпили на пода. Болд се хвана, че се е зазяпал — отмина към следващото помещение.
С крайчеца на окото забеляза, че някой му маха с ръка. Майк Шарф, един от асистентите на доктор Диксън по аутопсия, го викаше вътре да се присъедини към него. Шарф оплешивяваше и имаше проблеми със свръхтегло. Мигаше твърде често. Болд се промъкна между ондулиращите тела. Няколко жени му се усмихнаха предизвикателно, полуизтегнати. Болд им отговори с усмивка. Чувстваше се твърде много облечен и не на място.
— Какво ви доведе тук, сержанте? — попита Шарф. — Никога не съм ви виждал тук преди.
— Събитие, наистина.
— Без майтап? — Шарф дръпна Болд встрани от уреда за повдигане и следващият зае неговото място. Стояха близо до огледалото и Болд можеше да наблюдава упражненията над рамото на Шарф.
— Майк, бихте ли потърсили вместо мен?
В това време дребна жена във виненочервена дреха се промъкна между тях.
— Съжалявам! — каза тя, хващайки двамата под ръка едновременно.
— Няма проблеми! — отвърна Шарф и я представи на Болд. — Тина — обясни той, — беше една от петте сътруднички на Съдебномедицинския център, която е член на този „Боди шоп“.
Тя легна между двамата — беше неприятно на Болд — и Шарф се готвеше да й отнеме уреда, който тя натискаше.
Той обясни, че във форма на помощ било предложено от клуба да се занимават и групи от полицейски служби, при което центърът веднага подписал.
— Една група жени и мъже от вашите сътрудници също се занимаваха тук — добави той.
Болд се мъчеше да си спомни откъде това име му изглеждаше познато. Сега вече мъгляво си припомни за някакъв списък върху бюрото през миналото лято и сподели с Шарф.
— Да си спомняте за някаква жена на име Бетси Норвак? — питаше и двамата. — Пет фута и десет инча висока, с руса коса?
Шарф поклати отрицателно глава.
— „Бетси“, никак не ми звучи като познато име. — Той погледна потното лице на Тина. — Вие какво ще кажете?
Тя помисли, после погледна Болд право в очите. Стори му се, че единствен път, когато беше гледал жена право в очите, беше когато правеше любов с Елизабет, и ефектът се оказваше и обезоръжаващ, и разстройващ.
Тина обясни:
— Тук няма да чуете много за последните имена, но аз зная една Бетси от аеробиката. Знаете ли, Майк, това беше онази с къдравата коса, която носи пластичен костюм за гмуркания.
— Това е тя! — каза Болд, като си спомни разговора с Монтроуз.
— Малко странна такава… Но истински сериозна в рутинните занимания. Тя е състезателка по уиндсърфинг.
— Сигурно! — Шарф кимна. — Сигурно е тя — повтори той. — Зная кого имате предвид.
— Да сте я видели в последно време тук някъде?
— Не в последно време — отвърна Тина.
— Тя има сигурно близки приятели тук, които познавате? — Болд питаше и двамата.
Тина мълчеше.
— Мисля, че Сам е нейният личен треньор, нали?
Шарф повдигна рамене.
— Сам? — попита Болд.
— Сам де Вито — отговори тя. — Който може да си позволи, наема си личен треньор. Бетси може да си позволи всичко. — Напрегнатият й глас напомни на Болд за Елизабет, когато тя се опитваше да говори по време на любов в леглото. Чудеше се дали някога ще може да изхвърли Елизабет от мислите си. Значи ли това, че я обичаше или тя беше просто навик, от който му беше трудно да се освободи?