Внимавай в картинката
- Автор: Додд Кристина
- Серия: Зестрогонец #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Внимавай в картинката». Краткое содержание книги:
Той бавно се отдръпна.
Тя прехапа устна, за да не позволи на възражението да се изплъзне от гърлото й. Взаимоотношенията им бяха толкова лесни тук, в тъмнината. Толкова примитивни. Без лъжи, без измами, само две сплетени едно в друго тела, устремени към една цел, и постигащи я съвместно.
Ех, ако и любовта беше толкова проста.
Той я вдигна от рафта и я задържа, докато схванатите й крака станаха способни да се движат. После нахлузи панталоните си, дръпна нагоре ципа и закопча катарамата на колана си.
— Готова ли си? — Не дочака отговора; включи осветлението.
Тя се сепна и закри очи с ръка. Когато го погледна, изражението й бе засрамено, гузно.
Какво, по дяволите, правеше той? Кога бе успял да загуби цялата си цивилизованост и бе започнал да се чука без всякакви задръжки, да се държи като моряк в отпуска?
Но това не беше честно; той не оправяше всяка жена, която свареше в килер. Не разкъсваше дънките и не се нахвърляше на всяка срещната.
Само на Медоу.
— Аз… ъъъ… не мога да си намеря бикините. — Тя стоеше гола от кръста надолу с дънки в ръка и безпомощно оглеждаше цялата бъркотия от чаршафи, които той бе избутал от полицата на пода.
Той клекна да търси бельото й, разсейвайки се от дългите й крака, завършващи в малкото, поддържано триъгълниче медни къдрици. Прииска му се отново да разтвори тези крака, да вкуси себе си по нея, вътре в нея, докато не я накара да изкрещи пак.
Тази жена изпълваше цялото му съзнание. Изпълваше сетивата му. Няма значение колко пъти я бе чукал вече; копнееше да го направи отново и то възможно най-скоро. Този път бе успял да се стърпи достатъчно, за да си сложи кондом, но единствено защото му се бе наложило да разчисти рафта, върху който я бе обладал. Ако тя не му го бе нахлузила толкова чевръсто, със сигурност щеше да се изпразни в нея и да рискува нежелана бременност — отново.
Той не беше като баща си. Изобщо не беше.
Е, поне до скоро.
— Ето. — Той й подаде малките дантелени прашки и се опита да не гледа, докато тя ги обува.
По дяволите. Какво щеше да я прави? Какво щеше да прави с малката лъжкиня, която живееше под покрива му?
Защото точно това бе стимулирало агресията му.
Беше го излъгала. Беше го излъгала отново.
Някъде по пътя той бе изгубил първоначалната си цел — да използва внучката на Изабел като отмъщение към Брадли Бенджамин.
Вместо това правеше всичко по силите си, за да накара Медоу да му се довери. Беше й дал многократно възможност да му каже истината за това коя е и какво прави тук.
А като благодарност тя се опита да му пробута поредната измишльотина, че някаква си прислужница я била затворила в килера, докато всъщност тя бе търсила картината и сама се бе затворила вътре.
Знаеше го, защото Сам бе наблюдавал всяко нейно движение на охранителния монитор. Именно той бе разкрил местоположението й на Девлин. А Сам никога не лъжеше и никога не допускаше грешки.
Двадесет и шест
Девлин съпроводи Медоу до спалнята им, после спря до вратата.
— Сигурна ли си, че си добре?
Звучеше толкова учтиво, че на Медоу й се прищя да го гръмне. Тя бе толкова влюбена, а той толкова… сдържан.
— Добре съм. А ти?
— Как бих могъл да не бъда? — Потърка кокалчетата на пръстите по бузата си. — Но съм много зает.
— Искаш ли да ти опиша как изглеждаше прислужницата, която ме заключи в килера?
Ръката му замря.
— Разбира се. Кажи ми как изглеждаше.
Тя му разказа за симпатичната бабка в униформа.
— Не ми прилича на някоя от персонала тук. — Гласът му беше подчертано невъзмутим.
— И аз не я разпознах.
— Ще видя какво мога да направя. — Не звучеше притеснен.
Но той така или иначе не бе от типа хора, които дават външен израз на тревогите си.
— Защо го е сторила според теб? — Това беше въпросът, който най-силно безпокоеше Медоу.
— Не знам. Ти как мислиш?
— Може би съм я засегнала по някакъв начин? Или пък е някаква психопатка, която прониква в хотелите и заключва хората в килерите за чаршафи? — Дори Медоу смяташе, че това звучи глупаво, но предположението „Може би е някой, който също издирва картината“ беше прекалено рисковано.
Само ако той не се държеше толкова резервирано… ако му вярваше малко повече…
— Ще видя какво мога да направя — повтори той. — А сега ще ме извиниш ли?