Внимавай в картинката
- Автор: Додд Кристина
- Серия: Зестрогонец #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Внимавай в картинката». Краткое содержание книги:
По дяволите.
Крещя и блъска по вратата още няколко минути, после отстъпи назад и си пое дълбоко въздух.
Не страдаше от клаустрофобия, така че килерът не я притесняваше. Далеч не килерът беше онова, което я притеснява.
А самата злонамереност, че е заключена вътре. Какво беше сторила на онази жена?
Тя се огледа. Помещението всъщност беше доста голямо. Просто изглеждаше малко претъпкано заради количката за пране и рафта на стената; върна се в дъното и се разрови, но, както очакваше, не намери никаква картина.
Еха, голяма изненада.
Седна на пода и заби поглед във вратата.
Защо прислужницата беше направила това? И изобщо беше ли прислужница?
Би трябвало. Все пак знаеше за картината, а Медоу бе споделила за нея само пред прислужничките… може би някоя от тях се е разприказвала. А може би някой друг също знаеше за картината. Или тази жена е подочула, че Медоу я издирва и си е помислила, че сигурно е ценна и е решила да я вземе за себе си.
А имаше толкова миловидно лице!
Медоу се обгърна с ръце.
Майка й би казала: „Каквото почукало, такова се обадило“; би казала, че открадването на картината, продиктувано дори от най-невинни съображения, е неморално, и че толкова ценно произведение на изкуството като тази картина несъмнено ще доведе до престъпления, дори насилие.
Но Медоу бе стигнала прекалено далеч. Не можеше да се откаже сега. А и баба й Изабел бе казала, че е пазила картината за непредвидени случаи.
Това определено беше непредвиден случай.
Макар майка й да звучеше жизнерадостно, Медоу отлично познаваше превратностите при раковото лечение. Познаваше твърде много пациенти, които бяха напуснали раковото отделение в чували.
Проблемът беше, че се забавляваше тук, в „Тайната градина“. Независимо от истината, от стремежа към създаването на добра карма, към това, което можеше да се случи в малкото градче в близост до Вашингтон, тя започваше да се влюбва в Девлин Фицуилям.
Двадесет и пет
О, не. Натали Медоу Зарвас, художничка и аматьор-крадец, започваше да се влюбва в Девлин Фицуилям.
Как можеше да е толкова глупава? Та той дори не знаеше каква е истинската й самоличност. Докато тя поне знаеше, че той е безочлив лъжец.
Но пък толкова го биваше в това. Всеки път, когато й разказваше някоя история за авантюрата им в Майорка, тя се поддаваше още малко на магията му.
Не мислеше, че я държи тук по някаква основателна причина. Не беше чак толкова хлътнала.
И въпреки всичко, сърцето й изтръпваше, когато го види. Искаше й се да застане до него и да бъде онова, което той твърдеше, че е — негова съпруга. По-глупаво от това накъде?
Нямаше значение.
Нали така?
Тя постъпваше правилно.
Така беше, нали?
Сякаш в отговор, светлините угаснаха.
Отне й минута, изпълнена с шок и страх, за да осъзнае, че не се случва нищо ужасно. Лампите бяха включени към таймер; това беше всичко. Изключването им не беше никакво лошо предзнаменование.
Но беше тъмно. Наистина тъмно.
Тя тръгна пипнешком към изхода, водена от тънката линия светлина под вратата. Блъсна се в количката за пране. Ритна метлата. Стигна до вратата и заопипва стената за ключа на лампата.
В този момент някой рязко отвори вратата.
— Какво правиш тук? — Тъмните очи на Девлин горяха гневно.
— Девлин! Слава богу. Една прислужница ме затвори тук. — Медоу се спусна да го прегърне, засрамена от собствената си паника, гузна заради картината и борейки се с откритието, че го обича.
Той не отвърна на прегръдката й; само повтори:
— Прислужница те е затворила тук. — Не звучеше убеден.
Не я интересуваше. Затвори очи и вдиша уханието му.
Да. Беше влюбена. Ароматът му беше като амброзия. Допирът му я караше да се топи по него. И в дъното на душата си вярваше, че винаги ще е тук, за да я спаси.
— Девлин — прошепна тя. — Знаех си, че ще ме намериш.
— Толкова си… — За момент потръпна, сякаш се бореше с инстинктите си. После ръцете му я обгърнаха почти жестоко. Той я бутна отново към килера. Вратата се затръшна зад гърба му и когато тя вдигна глава да го попита какво прави, той я целуна — целуна я така, сякаш тази целувка бе необходима като въздух.
Тъмнината ги обгърна с интимност. Мирисът на чисти колосани чаршафи се примеси с интензивния аромат на сексуалността му.