Владетелят на Ада
- Автор: Диль Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владетелят на Ада». Краткое содержание книги:
Магистралата беше почти опустяла.
Беше изгубил колата.
Файърстоун спря под навеса на една бензиностанция и попита:
— Жаден ли си?
— Да не си биеш майтап с мен? — възкликна Вейл измъчено. — Откакто стъпих на борда на специалния ви самолет, не съм спрял да се тъпча и наливам.
Файърстоун отиде до един старомоден автомат за безалкохолни напитки и започна да го тъпче с монети от четвърт долар. Извади кутията бира, отвори я и огледа пътя.
Всичко беше спокойно, ако не се броеше слабият ветрец, който замиташе разпръснатия покрай пътя сняг, и ревът на някакъв самолет, който прелиташе на половин миля северно от тях.
— Гледаш дали няма опашка, а?
Файърстоун му се усмихна.
— Трябва да съм предпазлив, това ми е работата. — Той хвърли празната кутия в едно кошче и се качи в колата.
— Почти стигнахме.
— Ще ми кажеш ли кой, какво или къде е това „почти стигнахме“?
— Ралф, Марти. Така ще го наричаш: Ралф. Той ще ти разкаже една история. Ти само го слушай, без да го прекъсваш. Сепнеш ли го, ще се наложи да го изслушваш пак отначало.
— Запаметил си е урока, така ли?
— Нещо такова. Изчакай го да свърши и после можеш да го питаш каквото си искаш.
— Защита на важни свидетели, така ли?
Файърстоун кимна.
— Не е чудно, че си толкова предпазлив. Някой явно умира да му пръсне черепа на този Ралф.
— Всеки в програмата за защита на важни свидетели е на челно място в нечий списък за убиване.
Фермата беше на шейсетина метра от пътя — добре поддържана дървена двуетажна постройка, бяла, със сив цокъл. Докато Файърстоун паркираше, белите дантелени завески на един прозорец се размърдаха и една млада жена се втренчи в тях. Момент по-късно входната врата се отвори и тя пристъпи навън, последвана от един едър мастиф. Песът стоеше до нея с приведена глава и се зъбеше. Тя го потупа по главата и той клекна.
— Здравей, Мари.
— Здравейте, господин Файърстоун.
— Къде е Ралф?
— На нивата. Тракторът е заседнал в една дупка.
— Мари, запознай се с господин Вейл.
— Здравейте — каза тя, после кимна към вратата. — Не се плашете от Ной. Влизайте.
Песът ги последва, без да откъсва и за миг очи от тях.
Тя беше крехка млада жена, с дълга руса коса, вързана на конска опашка. Вейл си помисли, че навремето сигурно е била красива, но сега лицето й беше нарязано от бръчки, родени от напрегнат живот, а искриците в зелените й очи отдавна бяха угаснали. Беше с джинси и тъмнозелена фланелена риза с навити до лактите ръкави.
Тя поведе Вейл и Файърстоун към кухнята през всекидневната, която беше обзаведена евтино, но с вкус. На едната стена висеше картина с Иисус, с прострени ръце, сякаш благославяше къщата, върху масичката за кафе имаше Библия в кожена подвързия. Кухнята блестеше от чистота. Голяма газова печка заемаше центъра, а в ъгъла имаше масичка за закуска и на стената — репродукция на „Тайната вечеря“.
Жената отвори задната врата и извика на съпруга си — той беше на стотина метра, седеше в трактора, превключваше скоростите и даваше газ, та дано измъкне машината от замръзналата кална дупка.
— Ралфи, дошъл е господин Файърстоун.
Мъжът изключи двигателя, скочи от трактора и тръгна към къщата. Избърса ръце в панталоните си и се ръкува с Файърстоун.
— Запознай се с господин Вейл, Ралф. Той работи в екипа на генералния прокурор и иска да чуе историята ти. Какво ще кажеш да поседнем тук, на кухненската маса?