Владетелят на Ада
- Автор: Диль Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владетелят на Ада». Краткое содержание книги:
— Къде да отидат, а? Блъскахме като животни цял живот за онова, което ни отнеха — баща ми, дядо ми и всички преди тях. Идете в Ню Йорк, Сейнт Луис или Чикаго, живейте в някой бидонвил на някой уличен ъгъл? Това е най-шибаното предложение, което съм чувал.
— Не ви предлагам такова нещо. Само казвам да преместите семейството си от фермата…
— Еби се в гъза, педал — прекъсна го Джордан, с лице алено от нахлулата кръв и очи, потъмнели от гняв. — Пет пари не даваме за теб и твоите педалски приятелчета. Йоан, послание, глава трета казва: „Да любим един другиго, не както Каин, който беше от лукавия и уби брата си.“ Всички федерални служители са Каиновци и ти си един от тях.
Той тръгна към вратата, после се обърна към Вейл с присвити очи. Увеличената фотография на Енгстрьом от екрана на компютъра за миг проблесна в паметта на Вейл. Гласът на Джордан трепереше от гняв.
— И дойде Второто пришествие, казва Йоан, и бидоха светкавици, гръмотевици и гласове, и биде силен трус, такъв голям и силен трус, какъвто не е ставал, откак има човеци на земята. На този ден, когато дойде Армагедон, семейството ми ще е сред първите, които ще отлетят в Рая. А вие? Господ ще ви осъди и ще помете федитата като вас и ще ви изпрати всички на дъното на Пъкъла, където ви е мястото.
Джордан затропа на пазача.
В колата Файърстоун го попита за какво са разговаряли с Джордан.
— За смърт и данъци — отвърна Вейл. — Да изчезваме оттук по най-бързия начин.
12.
От кулата на малкото летище край Койот Флатс пилотът оглеждаше черния път през бинокъла си. Погледна часовника си. Беше 11 часът и 55 минути.
— Трябва да идват вече — каза той на диспечера.
— Не мога да си представя да останат по-дълго, отколкото се налага.
— Не съм стъпвал там — каза пилотът и запали пура.
— Веднъж ходих — каза диспечерът. — Беше ме достатъчно.
— Изглежда достатъчно страшно и от въздуха — каза пилотът. — Нямам нужда да го виждам отблизо.
Терминалът — ако изобщо можеше да се нарече така — представляваше тухлена сграда с едно помещение, автомат за бързи закуски, кафемашина, две дълги пейки и две стаи за отдих. Двуетажната кула беше оборудвана с радар и компютър и се ръководеше от диспечер по полетите, прикрепен към Управлението на затворите.
Кацането на самолет на дългата бетонна полоса се разрешаваше само веднъж месечно — докарваха близки на персонала. За всички останали случаи летището беше затворено. Автобус откарваше посетителите в Гроба. Летището беше оградено с триметрова ограда под напрежение. Охраняваха я морски пехотинци.
Нито ръководителят на полетите, нито пилотът забелязаха разсилния, застанал до вратата. Той надзърна в залата и проследи с поглед пилота да се приближава до разделената на секции карта на САЩ. Пилотът премери разстоянието от Койот Флатс до назначението си на североизток и промърмори:
— Хиляда и двеста мили.
После се върна при ръководителя на полетите и измъкна калкулатор от работната си чанта.
Разсилният потропа на вратата и попита:
— Имате ли нещо против да почистя?
— Давай — каза ръководителят на полетите и разсилният влезе.
— Какви ветрове ще ме брулят на североизток? — попита пилотът.
Ръководителят провери метеорологичните карти на компютъра и каза:
— Чист полет до Канада и на изток към крайбрежието. Десетина метра в секунда на десет хиляди метра.
Разсилният спокойно търкаше бърсалката си по пода — почти невидим служител, изпълняващ задълженията си.
— Значи около два часа и петнадесет минути — обади се пилотът, отново извади бинокъла си и се загледа към шосето. В далечината се вдигна пушилка.
— Идват.
— Довиждане — каза разсилният и излезе.
— Какъв им е крайният пункт на маршрута? — попита ръководителят, след като чистачът излезе.
— Форт Уейн, Индиана.
Разсилният паркира пикапа си в една безлюдна бензиностанция в предградията на Койот Флатс под продънения навес до две стари прогнили помпи. Свърза миникомпютъра и модема с клетъчния си телефон и зачака. В дванайсет и петнадесет видя големия самолет да излита над пустинята и набра един номер на компютъра. От другата страна веднага се обадиха.
— HOREB CQ. U?
— SIMON.
— WHICH?
— PHARISEES. CFLTS. 2–3–13.