Пътеки към утрото

— Обаче тя каза „той“ — отекна викът му. — Вещицата каза „той“! „Най-зъл измежду злите, нему Лолт го даде“!

И той изсумтя гневно. В този миг нещо просъска и от джоба му се изви струйка сив дим.

— О, богове! — простена той.

Елфът и Кати-Бри се изправиха на крака, по-скоро заради неочакваното откритие, отколкото заради димното „представление“, което се разиграваше пред очите им.

— Кой враг, Дризт? — трескаво попита магьосникът, предусещайки, че времето му е ограничено.

— Нему — повтаряше си младата жена тихичко. — Да не би да е Джарлксъл?

— „Най-зъл измежду злите“ — напомни й Харкъл.

— Значи не е той — отсече скиталецът, който бе убеден, че наемникът съвсем не е толкова зъл, колкото повечето в Мензоберанзан. — Може би Берг’иньон Баенре. Той ме мрази, още откакто учехме заедно в Академията.

— Мисли! Мисли! Мисли! — изкрещя Харкъл, когато от джоба му изригна облак гъст, сив пушек.

— Какво гориш там? — попита Кати-Бри и се опита да го завърти така, че да види какво става.

За нейна изненада и ужас, ръката й премина през тялото му, което внезапно бе станало почти безплътно.

— Сега това не е важно! — сопна се магьосникът. — Мисли, Дризт До’Урден, мисли! Кой е този смъртен враг, който гние в тинята на Бездната и те ненавижда повече от всеки друг? Кой е този звяр, който само ти можеш да освободиш?

Гласът на Харкъл започна да изтънява, сякаш идваше много отдалече, докато тялото му ставаше все по-прозрачно и по-прозрачно.

— Преминах границите на магията — опита се да обясни той на ужасените си приятели. — Затова не мога да остана повече…

Изведнъж гласът му долетя така ясно, сякаш все още бе в стаята с тях:

— Кой е този звяр, Дризт? Кой е този враг?

После магьосникът изчезна напълно, оставяйки елфа и младата жена сами в малката стая, вперили недоумяващи погледи един в друг.

Този последен вик, заглъхващ някъде много далече, се стори на Дризт странно познат, сякаш и преди бе чувал нещо подобно.

— Ерту! — останал без дъх прошепна той и невярващо поклати глава — виждаше логиката в думите на Харкъл, ала в същото време не можеше да повярва, че това е скритият смисъл на стихотворението.

— Ерту — повтори Кати-Бри. — Ами да, той със сигурност те мрази повече от всичко друго на света, а и Лолт най-вероятно го познава, или поне е чувала за него.

Дризт отново поклати глава:

— Не може да е той. Вещицата каза Мензоберанзан, а аз никога не съм го срещал там.

Младата жена се замисли за миг:

— Да, но тя всъщност нито веднъж не спомена Мензоберанзан. Нито веднъж.

— „В дома ти пръв…“ — започна скиталецът, ала едва не се задави, когато осъзна, че досегашното му тълкуване на стиховете е било напълно погрешно.