Великата китайска зоологическа градина
- Автор: Рейли Мэтью
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555311
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Великата китайска зоологическа градина». Краткое содержание книги:
Тайна, пазена от китайското правителство четири десетилетия.
Открит е вид, в чието съществуване никой не е вярвал. Вид, който ще изуми света.
Сега китайците са готови да покажат невероятното си откритие в най-грандиозната зоологическа градина, съществувала някога.
Разкопча ремъците на прахосмукачката, свали я от гърба си и погледна нагоре...
Пламтящи дракони излитаха от горящия ресторант и с писъци се хвърляха към езерото.
Си Джей нямаше време да ги гледа. Втурна се надолу по склона към тунела на въжената линия, който се намираше точно под нея,
Дъждът я шибаше, докато тя се препъваше и хлъзгаше по склона. Най-сетне стигна до бетонния вход и скочи в него.
Тук бе сухо. Беше се махнала от дъжда.
Надникна навън. Все още се намираше високо над потъналия в мрак свят на Великата драконова зоологическа градина. На юг различи черния силует на сградата на главния вход и високата стена на кратера.
Запита се къде ли би могла да иде сега и как да стигне дотам.
Не можеше да открадне хеликоптер, Драконите ги нападаха, може би защото знаеха, че хеликоптерите са най-добрите оръжия на тъмничарите им срещу тях.
Би могла да се измъкне от зоопарка пе...
Нещо я блъсна. Рязък удар през лицето я запрати назад, а един дракон кацна в тунела пред нея,
Бии-бип... Бии-бип.
Червеното лице.
Втори, после и трети червеногръд принц се присъедини към него при отвора на тунела – Стопеното лице и четвъртият от групата на Червеното лице.
Си Джей запълзя отчаяно по-далеч от тях. От устата ѝ се точеше слюнка и кръв.
Беше замаяна от удара и светът пред нея се размаза. Тунелът беше дълъг поне осемдесет метра. Никога не би могла да. им: избяга.
Отпусна се на пода. Вече със сигурност беше прецакана.
Червеното лице пристъпи напред.
Бии-бип... Бии-бип.
Си Джей затвори очи и зачака края.
45.
Нищо не се случи.
Едва тогава Си Джей чу продължително, дълбоко гърлено ръмжане.
Отвори очи.
Червеното лице беше спрял на няколко крачки от нея и стоеше като замръзнал, гледаше я убийствено.
Всъщност не точно. Червеното лице се взираше покрай нея...
Ръмжането беше дошло зад Си Джей.
Тя се обърна...
... и с размазаното си зрение различи жълтодрех принц, стоящ в бетонния тунел зад нея.
Но не който и да е жълтодрех принц. Този имаше жълто-черно седло на гърба.
Лъки.
Лъки изръмжа отново и Си Джей усети, че ръмжането ѝ не е насочено към нея – а към Червеното лице и другите два червеногърди дракона.
Освен това забеляза, че звуците не са просто животински – бяха смесица от дълбоко гръдно гукане, гърлени вибрации и остри крясъци. Сякаш...
Със стряскаща бързина Лъки подскочи във въздуха и се приземи между Си Джей и червеногърдите.
Отнемаше им я. Или...
... Си Джей се намръщи...
... или я защитаваше.
Червеното лице изщрака с челюсти към нея но жълтодрехата замахна с нокът и фрасна червеногърдия принц по муцуната.
После отстъпи, като сумтеше тихо.
– Какво? – каза на глас Си Джей. Изправи се с мъка кървяща и изтощена, замаяна. Стори ѝ се, че драконът сумти на нея.
Лъки отново изсумтя рязко и след като не получи отговор от Си Джей, я хвана с нокът и я засили назад към седлото на гърба си.
Си Джей се удари в седлото. Нима драконът наистина искаше ...
Качи се с мъка. Лъки леко се размърда, сякаш да ѝ помогне, и изведнъж Си Джей се озова яхнала дракона.
Трите червеногърди се разгърнаха и пристъпиха напред.
На лъка на седлото имаше троен ремък.
– Какви ги вършиш, Касандра? – каза си Си Джей, докато се закопчаваше. После пъхна крака в стремената.
Лъки отстъпи още от тримата си противници.
Червеното лице и приятелчетата му изглеждаха абсолютно бесни. Изсъскаха и...
... скочиха напред с разперени нокти и оголени зъби, но Лъки се оказа по-бърза: обърна се и полетя и изведнъж Си Джей се понесе с главоломна скорост през хоризонталния тунел!
Стените се размазаха, докато профучаваше покрай тях на гърба на дракона.
Лъки летеше като ракета. Беше свила дори ушите си назад, за да подобри аеродинамичността си за максимална скорост. Дългата лъскава опашка леко се поклащаше зад нея, насочвайки я като корабно кормило.
Си Джей погледна през рамо и видя, че трите червеногърди ги преследват.
Лъки се понесе през тъмната станция на въжената линия в сърцето на планината, рязко зави надясно, профуча над разбитата кабина и се понесе по източния тунел, следвана от противниците си.
Стените на тесния тунел отново се размазаха, Си Джей имаше опит в езда на коне и сега се сниши и се наведе напред в седлото, мъчейки се да сведе до минимум съпротивлението и да не пречи на полета на Лъки.