Великата китайска зоологическа градина
- Автор: Рейли Мэтью
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555311
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Великата китайска зоологическа градина». Краткое содержание книги:
Тайна, пазена от китайското правителство четири десетилетия.
Открит е вид, в чието съществуване никой не е вярвал. Вид, който ще изуми света.
Сега китайците са готови да покажат невероятното си откритие в най-грандиозната зоологическа градина, съществувала някога.
Си Джей видя лицето на Го-Го, докато драконът го блъскаше в тезгяха. Животът напусна очите му и той се свлече. Беше мъртъв още преди да падне на пода.
Си Джей се втрещи.
– Господи...
И тогава друг принц нахълта през летящата врата до тезгяха.
Червеното лице.
От челюстите му канеше прясна кръв. Той изгледа свирепо Си Джей.
Бии-бип... Бии-бип.
Си Джей побягна.
Червеното лице се хвърли след нея.
Си Джей прескочи една маса точно когато драконът се метна към нея и също се плъзна по масата, разпилявайки тенджери и тигани.
Създанието за миг се изправи на крака и се хвърли с рев към нея, Си Джей се претърколи, но драконът се озова над нея и понечи да я захапе с огромните си челюсти – точно когато Си Джей грабна малката запалка за фламбе и я запали направо в устата му.
Драконът изпищя и се дръпна. Си Джей използва възможността и се хвърли през другата летя ода врата на кухнята е надпис ВХОД.
Излетя навън – и веднага се спъна в нещо и се просна на пода, взряна в безжизнените очи на мъртъв китайски командос, чиято долна половина на тялото липсваше, В едната си ръка той още стискаше автомата си.
Си Джей грабна оръжието, изправи се – и осъзна, че се намира насред бойно поле.
Дъжд и вятър шибаха доскоро спокойния ресторант. Принцове пируваха с мъртвите командоси, а два императора дърпаха и теглеха части от покрива, мъчейки се да срутят цялата сграда.
Един шкаф до нея беше разкъсан от драконите. Съдържанието му бе пръснато по пода – парцали, метли, бърсалки за прах, дори две прахосмукачки, които се носеха на гръб.
Ревът зад нея я накара да се обърне.
Червеното лице стоеше на вратата към кухнята.
Си Джей прецени за миг ситуацията.
Кухнята – не.
Асансьорите – също не, тъй като трябваше да изтича покрай драконите.
Погледна надясно и видя откъснатата част от ресторанта. Масите, които се бяха намирали уютно до прозорците, сега висяха на ръба на пропастта, шибани от дъжда.
Едната прахосмукачка беше пред нея. Беше проектирана да се носи на гръб и имаше захранващ кабел, дълъг около двайсет и пет метра.
Откъм кухнята се долавяше миризмата на газ.
„Прозорци, пропаст, захранващ кабел...
Така и така ще умреш...”
– Майната му – каза Си Джей на света като цяло грабна прахосмукачката и се втурна по широките нива на ресторанта, като прескачаше столове и буташе маси. Тичаше към зеещата южна част на постройката.
Червеното лице я подгони, като разхвърляше всичко по пътя си.
Си Джей спря при онова, което доскоро беше панорамен прозорец. Пропастта зееше пред нея – намираше се на триста метра над долината, но на около деветдесет метра точно под нея, малко по-надолу по склона, видя тунела на въжената линия...
Бии-бип... Бии-бип.
Обърна се.
Червеното лице беше зад нея. Приклекна, готов за скок.
Подът се разтресе. Си Джей се обърна и видя гигантски император от дясната ѝ страна – бе кацнал на ръба на ресторанта и я гледаше ухилено. Стоманените греди стенеха под тежестта му,
Си Джей отстъпи назад, като развиваше захранващия кабел на прахосмукачката.
Петите ѝ докоснаха ръба на пропастта.
Нямаше къде другаде да иде. Или сега, или никога.
Вече беше развила целия кабел и сега го уви около разбитата рамка на прозореца и го върза на възел. После сложи прахосмукачката на гърба си.
Отново надуши газта и погледна към драконите.
– Не сте огнедишащи, нали, задници такива? Подишайте това!
Вдигна автомата и стреля... не по драконите, а към вратата на кухнята.
Трябваше ѝ само една искра от метал, искра, която щеше да...
Блесна искра...
... с разтърсващ рев пълната с газ кухня експлодира.
Огненото кълбо излетя от помещението, като из–кърти вратата от пантите ѝ и помете маси, столове и дракони.
А Си Джей скочи от прозореца.
44.
Пропадна в мрака.
Над нея прозорците на кръглия ресторант избухваха от натиска на гигантското огнено кълбо.
Ако на рамката имаше стъкло, то се пръсваше. Ако нямаше, огнените езици бълваха свободно навън.
Гледана отдалеч, за момент Драконовата планина заприлича на стар морски фар, неочаквано светнал в оранжево на върха.
Крясъците на дра коя и те изпълваха всичко.
Си Джей продължи да пада.
И изведнъж кабелът се опъна и падането ѝ рязко спря на двайсет и пет метра под ресторанта. Си Джей се залюля напред-назад, за да набере инерция, след което насочи люлеенето си към каменистия склон и стъпи на него.