Градът на тайните

Говори така, сякаш всичко се разбира от само себе си, но тонът й не е безразличен. В думите й звъни тъжната истина. Стояла съм там, където е стояла и сестра ми, усещала съм ръцете на маскираните жени от Сегретата да ме извеждат от стаята. Аз, разбира се, се върнах, стискайки тайната си за дожа подобно на ключ към своята свобода. Но не и Беатриче, защото единствената тайна, която е имала, е била онази, която лично чух от устата на Сесилия. Беатриче е знаела за Роберто, но не би казала на тях. Очите ми се насълзяват, като си представям как сестра ми се връща, за да срещне Фаустина до моста, смазана под тежестта на дълга си и предстоящото й бъдеще с Винченцо. По-храбра от мен, със сигурност. Моята бедна, вярна сестра, която по-скоро би живяла нещастно, отколкото да издаде една чужда тайна.

— Не сме хора, които не изпитват жал — казва Грация. — Когато новината за смъртта на сестра ти стигна до нас, дълбоко се натъжихме. Нещастието й трябва да е било много дълбоко, щом е отнела собствения си живот.

Поглеждам я остро.

— Сестра ми не се е самоубила. Някой я е нападнал и е взел пръстена й. — Разказвам им за ужасното преживяване на Фаустина, за мъжа със златните зъби в сенките, който я е държал, докато Беатриче се е давела. — Някой е взел пръстена й и сега тази жена… Бела Дона… — Поглеждам към Грация, очаквайки нова конфронтация, но лицето й остава каменно.

Единственото, което прави, е да поклати глава.

— Лаура, Бела Дона е добра жена. Разбрала си погрешно онова, което си видяла онзи ден.

Струва ми се, че съм разбрала погрешно всичко.

— Тогава какво съм видяла?

Грация си поема дълбоко дъх, после с пресеклив нисък глас започва да разказва за тъжната си връзка с Бела Дона. Историята й няма нищо общо с онова, което съм очаквала да чуя. Бракът й с Юлиус никога не е бил щастлив, признава тя, но както при много други двойки във Венеция свързването на двамата донесло на семействата им привилегии и облаги. Само няколко месеца след сватбата Грация забременяла и Бог ги благословил със син, Карлос. Докато Карлос растял, Юлиус започнал афера с дъщерята на уважаван съветник. Бедната жена забременяла и нещо по-лошо — въобразила си, че е влюбена. Успяла да скрие бременността си от семейството си, но Сегретата се сдобила с писмо от нея до Юлиус. Грация не се ядосала, нейният собствен брак бил лишен от любов. Съжалила жената и я издирила. Двете се сближили, но тогава, страхувайки се от срама да бъде разкрита, тя изчезнала.

— И въпросната жена е Бела Дона? — питам.

Грация поклаща глава.

— Не, майката на Бела Дона.

— Какво се е случило с нея?

В очите на Грация се появяват сълзи.

— Родила детето си в някакъв коптор, после се обесила от отчаяние.

— И Бела Дона израснала на улицата?