Ветровете на Нептун
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #5
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Ветровете на Нептун». Краткое содержание книги:
- Вината е моя - каза Рафаел след малко. - Аз ти провалих живота.
- Не говори така. Нищо не си провалил.
- Провалих ти живота.
- Не си.
- Напротив. И теб натиках в тинята на Торк.
Адамсберг бавно завърза едната си обувка.
- Мислиш ли, че е възможно? - попита той. - Мислиш ли, че съм я убил?
- А аз? Мислиш ли, че съм я убил?
Адамсберг погледна брат си.
- Ти не би могъл да нанесеш три удара в права линия.
- Спомняш ли си колко хубава беше Лиз? Лека и вихрена като вятър.
- Но аз не бях влюбен в Ноела. И съм имал на разположение тризъбец. Така че е било възможно.
- Само възможно.
- Възможно или много възможно? Много възможно или много вярно, Рафаел?
Рафаел подпря брадичката си с ръка.
- Моят отговор е твоят отговор - каза той.
Адамсберг завърза и другата си обувка.
- Помниш ли, когато един комар ти беше влязъл в ухото и остана там два часа?
- Да - усмихна се Рафаел. - Бръмченето му ме подлудяваше.
- И се бояхме да не полудееш наистина, преди комарът да умре. Затъмнихме къщата и аз дълго държах до ухото ти запалена свещ. Идеята беше на кюрето Грегоар. „Ще прогоним от теб злия дух, момче.“ Шегички на свещеник. Спомняш ли си? И комарът пропълзя по ушния ти канал и се отправи към пламъ-
238
ка. И си опърли крилата с лек шум. Спомняш ли си
шума? и
- Да. Грегоар каза: „Дяволът пука в огъня на ада/
Шегички на свещеник.
Адамсберг взе пуловера и сакото си.
- Мислиш ли, че е възможно, много възможно. — подзе той. - Да измъкнем нашия демон от тунела му с малко светлинка?
- Ако е в ухото ни.
- Там е, Рафаел.
- Знам. Чувам го нощем.
Адамсберг облече сакото си и отново седна до брат си.
- Мислиш ли, че ще го накараме да излезе?
- Ако съществува, Жан-Батист. Ако не сме ние.
- Само двама души вярват, че не сме. Един малко глуповат сержант и една леко превъртяла старица.
- И Виолет.
- Не знам дали Ретанкур ми помага по задължение
или по убеждение.
- Няма значение. Слушай я, тя е великолепна же-
на.
- В какъв смисъл? Хубава ли ти се струва. — учуди
се Адамсберг.
- Да, разбира се, че е хубава.
- А планът й? Смяташ ли, че ще успее? Произнасяйки тази фраза, Адамсберг изпита усещането, че е отново малко момче и заедно с брат си заговорничат в планината. Да се гмурнат възможно най-надълбоко в Торк, да отмъстят на бакалката за проклетията й, да издълбаят с нож рога на вратата на съдията, да излязат през нощта, без да събудят никого.
Рафаел се поколеба.
- Ако издържи тежестта ти.
Братята си стиснаха ръцете, както правеха като малки, преди да се хвърлят в Торк.
239
XXXVI
Адамсберг и Ретанкур се редуваха на кормилото по обратния път, следвани от колата на Лафранс и Ладу-сьор. Когато наближиха Гатино, комисарят събуди Ретанкур. Беше я оставил да спи възможно най-дълго, толкова се боеше да не се огъне под тежестта му.
- Този Базил - каза той, - сигурна ли сте, че ще ме приеме? Ще пристигна преди вас, сам.
- Ще му напиша бележка. Вие ще му обясните, че сте моят шеф и че аз ви пращам. Оттам ще се обадим на Данглар да ни изпрати фалшиви документи колкото се може по-бързо.
- Не и Данглар. Не се свързвайте с него по никакъв
повод.
- Защо?
- Никой друт не знаеше, че ми се губят часове.
- Данглар е най-лоялният човек, когото познавам - шокирано каза Ретанкур. - Той ви е предан и няма никаква причина да ви предаде на Лалиберте.
- Не е така, Ретанкур. От една година насам Данглар ми е сърдит. Но не знам до каква степен.
- Заради спора ви за Камий?
- Откъде знаете?
- Говореше се в Клюкарника. Тази зала е истински кувьоз, в нея се ражда и расте всичко, за каквото се сетите. Понякога дори някои добри идеи. Но Данглар не говори. Той е лоялен.
Лейтенантът се намръщи.
- Не съм сигурен - каза Адамсберг. - По-добре не му се обаждайте.
В седем и четирийсет и пет стаята на Адамсберг беше изпразнена и комисарят, по шорти и по два ча-
240
совника, седеше пред Ретанкур, която го подстригваше и изхвърляше всеки кичур в тоалетната, за да не оставя следи.
- Къде сте се научила да подстригвате?
- При един фризьор, преди да се отдам на масажа.
Ретанкур трябва да е живяла няколко живота, си
каза Адамсберг, оставяйки се да му въртят главата във всички посоки, успокоен от леките жестове и равномерното щракане на ножиците. В осем и десет лейтенантът го заведе пред огледалото.
- Абсолютно същата прическа, нали? - попита тя, зарадвана като девойка, изкарала изпита си.
Абсолютно. Рафаел носеше по-късо подстригани коси от него, изтънени отзад на черепа. Адамсберг бе променен, изглеждаше по-строг и по-достолепен. Да, с костюм и вратовръзка щеше да измине няколкото метра до колата, без ченгетата да реагират. Още повече, че в единайсет часа вече щяха да са убедени, че отдавна е избягал.