Ветровете на Нептун
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #5
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Ветровете на Нептун». Краткое содержание книги:
- Ясно.
229
- Имате ли костюми? Костюми за делови срещи, с риза и вратовръзка?
- Имам три. Два сиви и един син.
- Чудесно. Елате с костюм и вземете и другия с вас. Сивия. И две палта, две вратовръзки.
- Ретанкур, нали няма да натопите брат ми? - прекъсна я Адамсберг.
- Няма. Ще натопя само ченгетата от Гатино. Вие, господин комисар, щом пристигнете, напускате стаята си, но така, сякаш сте избягали набързо. Отърваваме се от вещите ви. Носите малко, така че няма да е трудно.
- Ще ги нарежем на парчета? Ще ги глътнем?
- Ще ги натикаме в голямата боклукчийска кофа на етажа, онова стоманено нещо с капак.
- Всичко? Дрехите, книгите, самобръсначката?
- Всичко, включително служебното ви оръжие. Хвърляме вещите ви и спасяваме кожата ви. Задържаме само портфейла и ключовете.
- Сакът няма да влезе в кофата.
- Ще го оставим в моя гардероб, празен, все едно, че е мой. Жените носят много багаж.
- Мога ли да задържа часовниците си?
-Да.
Двамата братя не я изпускаха от очи, единият с мек и разсеян, другият с ясен и блестящ поглед. Рафаел Адамсберг притежаваше същата кротка гъвкавост като брат си, но движенията му бяха по-живи, реакциите му по-бързи.
- Ченгетата ни очакват в жандармерията в девет часа - подзе Ретанкур, местейки поглед от единия към другия. - След двайсет минути закъснение, не повече, мисля, Лалиберте ще се опита да се свърже с комисаря в хотела. Няма да получи отговор и ще бие тревога. Дежурните ще нахлуят в стаята му. Стаята ще е празна, заподозреният ще е изчезнал. Точно това впечатление трябва да създадем - че вече е избягал, че
230
им се е изплъзнал измежду пръстите. Към девет и двайсет и пет ще цъфнат в моята стая - да проверят дали не съм ви скрила.
- Скрила къде, Ретанкур? - попита Адамсберг неспокойно.
Ретанкур вдигна ръка.
- Квебекчаните са свенливи и сдържани - каза тя. -Няма голи жени по кориците на списанията и по бреговете на езерата. На това разчитаме, на целомъдрието им. Затова пък вие и аз - добави тя, като се обърна към Адамсберг - ще трябва да зарежем всякакъв срам. Не сега е моментът да се изчервяваме. А ако имате такова намерение, само си спомнете, че сте заложили главата си.
- Не съм забравил.
- Когато ченгетата влязат, аз ще съм в банята и по-точно във ваната. Вратата ще е отворена. Нямаме особен избор на средства.
~ А Жан-Батист? - попита Рафаел.
- Скрит зад отворената врата. Като ме видят, ченгетата ще о тстъпят назад към стаята. Аз ще се развикам, ще им се накарам за неуважението. От стаята те ще ми се заизвиняват, ще замънкат, ще ми обяснят, че търсят комисаря. Нищо не знам, ще им кажа, комисарят ми нареди да не мърдам от хотела. Те ще поискат да претърсят банята. Отлично, но ако обичат да ми позволят да наметна нещо. Отстъпват още малко, за да мога да изляза от ваната и да затворя вратата. Дотук добре ли е?
- Следя мисълта ви - каза Рафаел.
- Навличам една хавлия, една много голяма хавлия, дълга чак до пода. Рафаел трябва да ни я купи оттук. Ще ви дам мерките си.
- Какъв цвят да е? - попита Рафаел.
Любезният въпрос прекъсна тактическия устрем на
Ретанкур.
- Бледожълто, ако може.
231
- Бледожълто - потвърди Рафаел. - После?
- С комисаря се намираме в банята, вратата е затворена. Ченгетата са в стаята. Ясна ли ви е ситуацията, господин комисар?
- Напротив, точно тук нещо ми убягва. В баните обикновено има шкаф с огледало и нищо друго. Къде смятате да ме заврете? Под пяната?
- Върху мен, нали ви казах. Или по-скоро зад мен. Така ще образуваме едно изправено тяло. Каня ги да влязат и шокирана стоя в ъгъла, с гръб към стената. Те не са глупаци, ще претърсят банята основно, ще погледнат зад вратата, ще бръкнат във ваната. За да ги смутя още повече, ще поотворя хавлията. Те няма да смеят да ме погледнат, няма да рискуват да създадат впечатление на воайори. По този въпрос си имат железни принципи и това е нашият коз. Като свършат с банята, те излизат и ме оставят да се облека, отново със затворена врата. Докато претърсват стаята, аз излизам, този път облечена, като естествено оставям вратата отворена. Вие пак сте заели мястото си зад вратата.
- Лейтенант, не схванах етапа „едно изправено тяло“ - каза Адамсберг.
- Никога ли не сте участвали в ръкопашен бой? Не ви ли се е случвало нападателят да ви се лепне отзад?
- Не, никога.
- Ще ви обясня хватката - каза Ретанкур и се изправи. - Да забравим кои сме. Имаме един изправен индивид. Аз. Висок и дебел, това ни е шансът. И втори индивид, по-лек и по-дребен. Вие. Вие сте под хавлията. Главата и раменете ви са притиснати до гърба ми, ръцете ви плътно обвиват талията ми, тоест забити са в корема ми, така че да не изпъкват. Сега краката. Увити около прасците ми, стъпалата не докосват пода. Аз стоя в ъгъла на стаята със скръстени ръце и леко разтворени крака, за да поема тежестта. Следите ли мисълта ми?