Съдбовно бягство
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдбовно бягство». Краткое содержание книги:
Луси Джорик, осиновена дъщеря на първата жена – президент на Съединените щати, току-що е зарязала пред олтара своя годеник Тед „Господин Неустоим“ Бодин, с което предизвиква скандала на годината. Луси успява да се измъкне от църквата, преоблечена в размъкната роба на църковен хорист и избягва от града с помощта на съвършено непознат за нея мъж, като се мята на задната седалка на стария му мотоциклет.
Медиите пощуряват, защото никой не може да открие булката беглец, която преобръща живота си с трескаво безразсъдство. Докато всички я търсят, а медиите я заклеймяват, тя се дегизира, превръщайки се в нова личност…
Въпреки името си, навяващо асоциации за мекота и уют, Панда е корав и невъзпитан грубиян, но затова пък дяволски секси. Както всички останали, той знае всичко за Луси и нейната история, но не разкрива абсолютно нищо за себе си. Между двамата прехвърчат искри на непреодолимо привличане, но Панда е решен да държи своите тайни – както и сърцето си – здраво заключени…
Забавна, трогателна и очарователна история за една млада жена, търсеща съдбата си... и един мъж, получил много удари в живота, който не вярва във втория шанс.
Майк изскочи от колата и й отвори вратата. Тя му подаде лаптопа, който й бе подарил.
- Благодаря - изрече сковано, - но съм сигурна, че ще му намериш по-добро приложение.
Тоби се покатери на задната седалка. В купето миришеше на скъпа кожа, съвсем леко се долавяше вонята на одеколона на Майк. Но тя все пак отвори прозореца, за да се проветри.
Майк не каза нищо и остави компютъра на задната седалка. Още преди да потеглят от алеята, Тоби започна да бърбори за велосипеда си.
- Защо утре не отидеш с него на парада по случай Четвърти юли? - попита Майк, когато момчето най-после млъкна, за да си поеме дъх
- Може ли? - Тоби питаше него, не нея.
- Разбира се. - Майк погледна към Бри. - Вчера довършихме моята платформа. Тази година темата е „Островът, огрян от слънцето“.
- Много интересно - сви тя устни. - Колко обичаше някога този парад, бележещ началото на ново вълшебно лято на острова.
- Винаги съм имал най-голямата платформа - похвали се Майк. - Хей, защо не дойдеш да се повозиш с нас?
- Смятам да пропусна.
Майк поклати глава и се ухили. Явно така и не бе усвоил тънкостите на светския разговор.
- Помниш ли онази година, когато двете със Стар успяхте да се намъкнете на платформата на „Ротари“? Стар падна и Нейт Лори едва не я прегази с трактора си?
Тогава двете със Стар едва не се напишкаха от смях.
- Не, не си спомням.
- Разбира се, че помниш. Стар винаги се опитваше да намери място за вас двете на някоя от платформите, участващи в парада.
И наистина успяваше. Те бяха шествали на платформите на „Догс енд Молтс“, „Маги’с Фъдж Шоп“, „Рицарите на Колумб“ и на старата кръчма с вкусна скара, която по-късно изгоря до основи. Веднъж Стар дори бе успяла да ги уреди за платформата на бойскаутите.
- Баба каза, че мама е била безполезна - обади се Тоби от задната седалка. - Изрече го толкова сухо, че Бри се сепна, но господин Търговец имаше отговор за всичко.
- Баба ти го е казала от мъка. Майка ти беше неспокойна и понякога малко незряла, но не беше безполезна.
Тоби се облегна назад, но не изглеждаше особено разстроен.
- Мразя я - заяви.
Ненавистта на момчето към собствената му майка беше донякъде обезпокоителна, макар че Бри изпитваше точно същото. Наистина напоследък гневът и обидата към Стар бяха започнали да приличат по-скоро на последици от отшумяла настинка, отколкото на свирепа грипна атака.
Майк отново се притече на помощ.
- Ти не помниш майка си, Тоби. Разбира се, тя, като всички нас, имаше своите недостатъци, но хубавите неща в нея бяха много повече.
- Като например да зареже мен, баба и татко?
- Майка ти страдаше от нещо, което се нарича следродилна депресия. Някои жени го получават, след като родят дете. Сигурен съм, че тя не е смятала да отсъства дълго.
Майра никога не бе споделяла на Бри за следродилна депресия. Беше казала, че Стар не е могла да понесе такъв товар, като грижите за едно бебе, и избягала, за да може да се „забавлява“.
Вече приближаваха града и Бри се надяваше, че темата за Стар е приключена, но Майк Голямата уста явно беше на друго мнение.
- Твоята майка и Бри бяха първи приятелки. Обзалагам се, че Бри може да ти разкаже много хубави неща за майка ти.
Бри застина.
- Обзалагам се, че не може - отсече Тоби.
Тя трябваше да каже нещо. Каквото и да е. Застави челюстта си да се раздвижи.
- Твоята майка беше... много красива. Ние... всички искахме да приличаме на нея.
- Вярно е. - В погледа, който Майк й хвърли, се четеше явен укор. Майк Муди, майсторът на злодеянията, я осъждаше, задето не е измислила нещо по-значително, но Тоби, изглежда, не забеляза.
Стигнаха до църквата. Епископалната църква. Най-много-бройното и най-уважаваното паство на Черити Айланд.
Бри погледна към Майк.
- Змии и странен език, а?
Той се ухили.
- И това може да се случи.
Шега за нейна сметка. При все това част от напрежението й започна да се стопява.
Бри бе посещавала методистката църква като дете, но религията със строгите си правила и всички въпроси, които нямаха отговор, в крайна сметка й се стори прекалено трудна и тя спря да ходи на църква малко след като се омъжи. Майк им намери места встрани под прозорците с цветни стъкла с изображения на Исус, благославящ масите.
Тя се отпусна, заслушана в църковната служба, и настроението й започна да се повдига. Поне в този момент нямаше кошери, нито домати, които трябваше да се поливат, нито плевели за скубане. Нито клиенти, които да примамва, или малко момче, което да разочарова. Мисълта, че не е сама на тази планета, че един много по-висш разум я наблюдава, й действаше донякъде успокоително.