Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
– Реших, че няколко дни размишления ще им се отразят добре – каза пар’чинът.
– И сега? – попита Джардир. – Няма да ти позволя да продължиш да ги посрамваш, пар’чине.
– Ако смятах да ги държа заключени, изобщо нямаше да ти ги показвам – отвърна Арлен. – Тръгваме по залез-слънце и тук няма да остане никой, който да ги храни и да изхвърля гърнето. Ще ги вземем с нас.
Джардир поклати глава.
– Те не са подготвени за пътя, който трябва да извървим, пар’чине. Пусни ги да си вървят. По един или друг начин задачата ни ще приключи, преди да са се върнали в Дара на Еверам.
Пар’чинът поклати глава.
Джардир го изгледа заплашително.
– Ами ако все пак ги освободя? Какво ще им направиш?
– Повече няма да ти вярвам, че за теб Шарак Ка е на първо място – отвърна пар’чинът. – Мисловните демони изяждат спомените на хората като лека закуска. После те дори не знаят какво се е случило. Могат да им втълпяват заповеди, които им въздействат дори през деня. Навсякъде ще има шпиони, Ахман, а ние имаме право само на един опит. Колкото по-малко хора знаят, че сме все още живи, толкова по-добре.
– Шар’Дама Ка! – Викът сепна Джардир. Кога за последен път Шанджат се беше обръщал към него без разрешение? Той се обърна към стария си приятел, който се поклони ниско. – Ако смяташ да поемеш на опасно пътуване, Избавителю, наш дълг е да те пазим с цената на живота ни.
Шанвах кимна.
– Дамаджата ни забрани да се връщаме без теб. Няма да ни прости, ако те изоставим в момент, когато се нуждаеш от нас.
– Ако са достатъчно смели, те ще са ни от помощ в Анокх Слънце – каза пар’чинът. – Не бива да подценяваме князете. Силата ти е ограничена, когато поддържаш защитното поле. Ще ни превъзхождат, дори Рена да е с нас.
– Щом двама воини могат да променят баланса на силите, защо да не доведем цяла армия? – попита Джардир.
– И къде ще я скрием? – попита пар’чинът. – Мога да нарисувам във въздуха защити за невидимост само около двама души, но присъствието на повече ще предупреди мозъците за присъствието ни и тогава всичко ще бъде напразно.
Джардир въздъхна. Не можеше да отрече, че присъствието на двамата му действаше успокояващо – така балансът на силите, променен с появата на пар’чиновата дживах ка, се уравновесяваше.
– Много добре.
– Ще стигнем до Изгубения град за пет дни, ако прегазваме демоните, за да могат конете да се заредят – каза пар’чинът, докато приготвяха храна и вода за пустинния преход. Достигнеха ли глинените равнини, рядко щяха да намират с какво да попълват запасите си. – Четири, ако ги пришпорваме здраво.
– Така няма да имаме достатъчно време, за да се подготвим, преди да настъпи Новолунието, пар’чине – каза Джардир.
Арлен сви рамене.
– Нали не искаме по никакъв начин да разкрием присъствието ни там, така че колкото по-малко, толкова по-добре. И без това няма какво толкова да правим там, освен да чакаме. По-добре да подготвим себе си, отколкото гробницата.
– Шанджат и Шанвах имат нужда от нови копия и щитове – каза Джардир.
– Имам едно скривалище с оръжия в пустинята, което можем да опразним – отвърна пар’чинът. – Междувременно ще изрисувам защити по кожата им и всички можем заедно да поработим върху гайсахк.
– Добра идея – съгласи се Джардир. – Познавам уменията на моите воини, но все още не съм виждал как се бие твоята дживах.
– Започнах да я обучавам преди няколко месеца – рече пар’чинът. – Тя се учи бързо.
Джардир кимна търпеливо и предложи петимата да започнат тренировките, докато слънцето е още високо в небето. Пар’чинът и неговата дживах изрисуваха ударни защити по юмруците, лактите и краката на Шанджат и Шанвах. После отрязаха ръкавите на робите им, за да оставят символите да изсъхнат.
Както можеше да се очаква, воините му бързо усвоиха гайсахк, но дори новаците се представяха по-добре от пар’чиновата дживах. Шанвах бе напълно права в преценката си. Дори се беше изказала твърде ласкаво.
– Продължаваш да разполагаш неправилно краката си – каза ѝ Джардир, след като Рена завърши един шарукин.
Вече дузина пъти беше коригирал стойката ѝ, но девойката продължаваше да не ѝ обръща достатъчно внимание.