Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Той обмисли мрачно перспективата. Шанджат му бе служил вярно още когато двамата бяха деца в шараджа, и се бе доказал като добър съпруг на сестра му Хошвах. Освен това Джардир искаше да има до себе си Шанджат и неговите шаруми, когато Първата война се развихри с пълна сила. Може би трябваше да отложи присъдата, докато войната не приключи. Да предложи на верния си слуга шанса да умре от ноктите на алагай и да отнесе тази чест със себе си по самотния път, преди да се изправи пред Еверам, за да бъде съден.
– Прости ни, Избавителю, че не оправдахме надеждите ти! – извика Шанджат, преди Джардир да е успял да произнесе и дума. Двамата с Шанвах паднаха на колене и притиснаха длани и чела в мръсния под. – Кълна се в Еверам, че опитахме всичко по силите ни, за да избягаме и да продължим да те търсим, но пар’чинът…
– ...използва магията на хора, за да подсили килията ни – намеси се Шанвах.
Ноктите ѝ бяха мръсни и разкървавени. Със защитеното си зрение Джардир можеше да види драскотините по стените, където тя и баща ѝ се бяха опитвали да намерят място за измъкване от затвора им.
Той огледа стаята, но не видя нито роби, нито воали. Пар’чинът сигурно ги беше съблякъл и претърсил, преди да ги затвори тук. Дори той не беше толкова глупав, че да им остави инструменти за бягство. Единственото друго нещо в помещението беше покрито нощно гърне, твърде малко и крехко, за да бъде използвано като оръжие.
Внезапно Джардир се оказа онзи, който се почувства засрамен. Бяха ли престъпление милувките между баща и дъщеря, затворени в тъмна килия? Беше готов да предположи най-лошото, да осъди на смърт един от най-старите си приятели, чиято единствена вина произтичаше от страха, че двамата не са оправдали надеждите му.
– Винаги готов да обвини приятел – промърмори пар’чинът и Джардир стисна зъби.
– Не сте изгубили честта си, братко, племеннице – каза той. – Мощта на пар’чина е недостижима. Не бива да се срамувате от това, че ви е победил.
Двамата се надигнаха на колене. Когато Шанджат се поколеба, Шанвах заговори вместо него.
– Не ни залови пар’чинът, Избавителю.
Повечето бащи щяха да се разгневят, че дъщеря им ги е посрамила, като се е обърнала към Избавителя преди тях, но Шанджат само я погледна с благодарност и гордост, каквато Джардир не го бе виждал да изпитва към никой от синовете си.
– Аз бях – рече дживах на пар’чина.
Джардир я изгледа скептично. Той знаеше, че жената е страховита, но Шанджат и дъщеря му бяха кай’шаруми, от красиянския воински елит.
Шанвах вдигна глава и огледа преценяващо дживах на пар’чина.
– Нейният шарусахк е жалък, Избавителю. И дете би могло да я победи. Но магията ѝ е силна. Макар да притежавахме нощната ни сила, тя пак ни превъзхождаше. Щитовете и копията ни бяха разбити.
При тези думи силна болка обагри аурата на Шанвах. Джардир извлече магия през нея, както го бе научил пар’чинът, и улови едно видение. Иневера заповядва на Шанвах да търси изчезналия Избавител. Първата ѝ задача, и то толкова значима, че тя едва сдържаше гордостта си. Възможност да покаже на Избавителя и дамаджата способностите си.
И се беше провалила. Напълно.
Появи се ново видение, на загубата ѝ от ръцете на пар’чиновата дживах.
– Пар’чинът ме победи по същия начин, племеннице – каза Джардир. – Обучена си добре, но не е трябвало да се изправяш срещу дживах ка… – той срещна погледна на Рена, – ...през нощта. През деня е по-уязвима пред шарусахк и не може да се мери с теб.
Пар’чиновата дживах го изгледа с омраза. Джардир почувства как тежестта на аурите се променя и възвръща баланса си. Шанвах погледна на Рена по различен начин. С хищническа преценка.
Джардир даде знак на воините си да се изправят и се обърна гневно към пар’чина.
– Ако си се отнесъл зле със зет ми и племенницата...
– Не съм. – Пар’чинът направи жест с ръка. – Питай ги сам.
– Не е, Избавителю – рече Шанджат, когато Джардир се обърна към него. – Даваха ни храна, вода и ни оставиха да си починем след дните, прекарани в търсене. Пар’чинът лекуваше раните, които получихме при сблъсъка с неговата дживах ка.
Той погледна към дъщеря си и в аурата му проблесна любов.
– И не съжалявам за времето, в което опознах дъщеря си.
Джардир го разбираше напълно. Той не знаеше почти нищо за собствените си дъщери, които още като малки бяха отведени в Двореца на дама’тингите. Бяха ги затворили в килията, но останали сами в тъмнината, баща и дъщерята отново се бяха открили.