Братството
- Автор: Боуден Оливер
- Серия: Орденът на асасините (Assassin's Creed) #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-128-3
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Братството». Краткое содержание книги:
Рим е под властта на коварния род на Борджиите. Някога могъщ, сега градът е в разруха, потънал в кръв, политически интриги и религиозни вражди. Чезаре Борджия, по-подъл и опасен от баща си — Папата, няма да се спре пред нищо, за да покори цяла Италия…
Само един човек може да освободи хората от неговата тирания — Ецио Аудиторе. Но в тази битка той няма да е сам. Зад него ще застане Братството на асасините.
Вторият роман на Оливър Боудън по култовата серия компютърни игри Assassin’s Creed ни отвежда на епично пътешествие из мистериозния свят на най-смелите бойци — безпощадните асасини.
Assassin’s Creed: Brotherhood е един от най-значимите и дългоочаквани проекти за 2010 г. и е носител на наградата „Най-добра екшън игра“.
— Лесно е — отвърна Леонардо. — С пари! Но това не е всичко. — Той бръкна отново под масата и извади нов сандък, по-обемист от първия. — Тези са нови, но също ще ти вършат работа.
Вдигна капака и разкри лек арбалет с комплект дълги и къси стрели и кожена ръкавица с метални брънки.
— Стреличките са отровни — обясни Леонардо. — Не докосвай върховете с голи ръце. Ако успееш да ги извадиш от… хмм… мишените си, ще видиш, че можеш да ги използваш дузина пъти.
— А ръкавицата?
Леонардо се усмихна.
— Много се гордея с нея. Ще ти помага да катериш с лекота всякакви повърхности. Почти като гущер. — Той замълча притеснено. — Всъщност не сме я изпробвали върху стъкло, но се съмнявам да се натъкнеш на чак толкова гладка стена… Арбалетът си е просто арбалет, но много компактен и лек и същевременно мощен колкото тежките си предшественици, изместени сега от моите мускети — прощавай — и разбира се, предимството му пред огнестрелните оръжия е, че не вдига толкова шум.
— Не мога да ги взема сега.
Леонардо сви рамене.
— Няма проблем. Ние ще ти ги доставим. На остров Тибър?
Ецио размисли.
— Не. Има един бордей. Нарича се „Разцъфналата роза“. Близо е до стария форум с колоната.
— Ще го открием.
— Остави ги на сестра ми Клаудия. Може ли? — Ецио взе лист хартия и написа нещо. — Дай й го. Скицирал съм мястото, понеже не се намира лесно. Ще ти дам парите възможно най-скоро.
— Пет хиляди дуката.
— Колко?
— Не са евтини тези неща…
Ецио сви устни.
— Добре. — Взе бележката и написа още един ред. — Напоследък се сдобихме със свежи… и неочаквани средства. Сестра ми ще ти плати. И слушай, Лео, доверявам ти се напълно! Нито дума на никого.
— Дори на Салаи?
— Само ако се налага. Но ако Борджиите открият бордея, ще убия Салаи. Ще убия и теб, приятелю.
Леонардо се усмихна.
— Знам колко са смутни времената, драги, но кога, кога съм те подвеждал?
Доволен от чутото, Ецио се сбогува с приятеля си и тръгна към „Спящата лисица“. Закъсняваше, но срещата с Леонардо си струваше.
Мина през двора, приятно изненадан от очевидно процъфтяващия бизнес, и тъкмо се канеше да се представи на крадците, охраняващи от двете страни вратата с надпис „Uffizi“, когато самият Ла Волпе се появи изневиделица — трик, който владееше до съвършенство.
— Buongiorno, Ецио!
— Ciao, Джилберто!
— Радвам се, че дойде. Какво те води насам?
— Искам да говорим на четири очи.
— В „Uffizi“?
— По-добре да останем тук. Информацията е само за теб.
— Добре, но и аз трябва да ти кажа нещо поверително. Засега.
Настаниха се на маса в иначе празната зала в хана, далеч от комарджиите и пиячите.
— Време е да посетим любовника на Лукреция — Пиетро — каза Ецио.
— Добре. Вече съм изпратил моите хора да го търсят.
— Molto bene, но едва ли е много трудно да се открие известен актьор.
Лисицата поклати глава.
— Достатъчно известен да разполага със собствени телохранители. А и смятаме, че се е покрил, понеже се страхува от Чезаре.
— Звучи логично. Е, постарайте се. А сега е твой ред.
След кратка вътрешна борба Лисицата подхвана:
— Въпросът е деликатен… Ецио, аз…
— Какво има?
— Някой е предупредил Родриго да не стъпва в Кастел Сант’Анджело.
— И ти смяташ, че този някой е… Макиавели?
Лисицата замълча.
— Разполагаш ли с доказателства? — настоя Ецио.
— Не, но…
— Знам, че Макиавели те притеснява, но виж, Джилберто, подозренията не бива да ни разединяват.
В същия момент вратата се отвори с трясък и един ранен крадец пристъпи, олюлявайки се, към тях.
— Лоши новини! — извика той. — Борджиите знаят къде са шпионите ни.
— Кой им е казал? — изрева Лисицата и стана.
— Сутринта маестро Макиавели ни разпитваше докъде сме стигнали с издирването на актьора.
Ръката на Лисицата се сви в юмрук.
— Ецио? — тихо прошепна той.
— Стражите отведоха четирима от нашите — каза крадецът. — Аз се измъкнах на косъм.
— Къде са?