Тетрарх [bg]

Тиан затвори очи. За около минута Гилаелит се задържа край нея. В краен случай би могъл да я отнесе и сам, но не искаше. Възможно беше гърбът й да не е безвъзвратно увреден, но повдигането й да го увреди. И тогава никога нямаше да се отърве от нея. Не, тетрархът предпочиташе да доведе тук най-верните си слуги и целител, които да я пренесат с носилка.

— Ще се върна след няколко часа — рече Гилаелит. — Ще издържиш ли?

— Няма къде да ходя — отвърна Тиан и се изсмя кухо. От звука го побиха тръпки.

Той й даде да допие остатъка от бирата си. Жената се задави и закашля. По брадичката й потече пяна. Гилаелит я избърса, хвърли последен поглед и се отправи нагоре. Вече навън, той затвори люка и пое обратно с цялата бързина, която му позволяваше мракът. Почервенял, плувнал в пот, той нахлу в дома си малко преди полунощ.

— Михаил, Флей — ревна той, — ставайте! На склона се е разбила машина. Имаме ли носилка?

Едрото и розовеещо като прясна рана лице на Михаил изникна на прага.

— Целителката Гъртис има, господарю Гилаелит.

— Събуди я, събуди и сенешал Никс. В гората лежи млада жена със счупен гръбнак.

Флей дотича откъм лазарета, сграбчил носилката под мишница. Той беше едър ням мъж с мускулатурата на колбасар. До него вървеше Гъртис, по съвместителство и негова съпруга — висока и съсухрена, с вечно навъсено лице и кавгаджийски глас.

— Сякаш имам малко работа през деня — свидливо каза тя. Спрелият малко зад нея Флей стисна юмруци, вторачи се във врата й и замахна с ръка, сякаш го прекършва. След това продължи напред.

Никс се присъедини към тях на входа. Носът и брадичката му бяха толкова изкривени, че спокойно можеха да задържат поставен между тях орех. Очите му бяха дребни и тъмни, ушите провиснали, а върху яйцевидния му череп не се виждаше и едно косъмче. Никс бе любезен, ефикасен и непоколебимо верен. Притежаваше и една друга отличителна черта, която за Гилаелит бе по-важна от останалите: той бе четвърти син на четвърти син, а също и четвърти по ред от рода си, изпълняващ тази длъжност.

Около три сутринта процесията фенери достигна конструкта. Гъртис, вървяла далеч от Гилаелит, не спря да се оплаква по целия път. Слугите се взряха в разбилата се машина, но не зададоха въпроси. Вътре тетрархът и целителката задържаха главата на Тиан, докато Михаил и Флей я отместят достатъчно, за да мушнат носилката. Сетне привързаха младата жена към нея и Гъртис й даде доза зелен сироп, от който ранената заспа почти веднага. Слугите внимателно изнесоха носилката на горното ниво и през люка. Тетрархът им нареди да се върнат с платнище, за да прикрият машината, докато той реши какво да прави с нея.

Връщането протече бавно. Гилаелит крачеше най-отпред, изморен от втората си безсънна нощ. В стомаха му трепереше вълнение. Какво щеше да прави с Тиан? В подножието на вулканичния склон той се обърна към нея и видя, че очите й са отворени.