Разплата [bg]

— Е, той ги убива всеки път по различен начин. Това е необичайно, нали? — Пола придърпа кафето към себе си.

— Да, при него различията са необичайно големи. Но не това ме смущава. Съзнавам, че убийствата се различават в доста голяма степен, и класифицирам това като „необичайно, но не и необяснимо“. Има нещо друго, но не мога да го определя и това ужасно ме дразни.

— Не мисли за това. Ще се сетиш, когато си погълнат от нещо съвсем различно.

Тони изсумтя, видимо неубеден.

— Странно е. Почти имам усещане за „дежавю“. Като че ли вече съм виждал всичко това. А същевременно знам, че не е така. Дори не мога да се сетя за случай, описан в специализираната литература, при който убиецът татуира жертвите си след смъртта им. Иска ми се да можех да пропъдя това чувство, но ме чопли постоянно и ме влудява. Имате ли някакъв напредък с разследването?

Пола му разказа какво бе открил Сам предната вечер.

— Стейси работи по това. Ако нещо може да бъде открито, тя ще го открие.

— Би могла да я помолиш да провери дали има някакви мотели с директен достъп до стаите между „Летеца“ и „Танци с лисици“. Очевидно той познава добре тази територия. А такива като него предпочитат места, които са им добре познати. Сузан Блак е удавена на такова място, на което не му се е налагало да я преведе покрай рецепционист. Не ми се вярва да я е завел в собствения си дом. Надали поема подобни рискове. Но някой от онези мотели, в които се регистрираш в отделен офис, а стаите са подобни на апартаменти, в които се влиза направо от паркинга — такова нещо би отговаряло на изискванията му.

— Добра идея, благодаря — тя допи кафето си и избута стола си назад. — Всички ще ми липсват. Блейк ще ни разпилее в четирите посоки на света. Никога вече няма да мога да работя на подобно място. Това е като края на цяла епоха.