Разплата [bg]

Доктор О’Тул въздъхна тежко.

— Нямам намерение да се състезавам с вас, за да видим кой ще спечели повече точки. Познавам своята компетенция и ви съветвам да останете в границите на вашата. Ще повторя — според мен Джако не представлява опасност. Разочарована съм от него, задето е скроил този план за бягство, но предполагам, че в крайна сметка животът в затвора е станал непоносим за него. Предполагам, че ще напусне страната, търсейки място, където ще се чувства в безопасност — тя се усмихна и бръчките очертаха по бузите й редица концентрични полукръгове. — Вярвам също, че той ще живее занапред като човек с възстановена психика.

Амброуз поклати невярващо глава.

— Вие май наистина вярвате във всичко това, а? — После се изправи. — Всичко това е безсмислено. Освен ако вие нямате някаква конкретна идея къде би могъл да бъде — може би е споменал пред вас някакво място, някой човек, с когото е бил близък — няма никакъв смисъл да продължаваме този разговор.

— Нямам представа къде би могъл да отиде. Нито пък знам кои са познатите му навън. Според мен излишно ангажирате с издирването му толкова много хора — заяви тя. — Не бих препоръчала да въведат Джако в обществото на хора, подлагани на групова терапия, ако не съзнавах, че той се е променил.

Амброуз тръгна към вратата, но преди да излезе в коридора спря.

— Надявам се да сте права. Искрено се надявам да е така. Бих бил щастлив, ако се окаже, че в този случай аз греша — потърка врата си, опитвайки се да отпусне скованите си мускули. — Освен това считам, че в това, което казахте, има нещо вярно. Навън действително има хора, с които Ванс още не е приключил отношенията си. Но не ми се вярва той да иска да изкупи вината си пред тях. Мисля, че ще иска да им изкара през носа това, което в неговите очи те са му причинили.

Амброуз не изчака отговора й. Дори остави вратата отворена. Искаше му се да я хлопне с трясък зад себе си, но нямаше да достави на Маги О’Тул това удоволствие.