Лош късмет [bg]

86.

Юджиния Хъмфри се събуди на коравата дървена скамейка в тънещата в полумрак катедрала. Изправи се и потри ръце в опит да се постопли. Огледа се и въздъхна разочаровано, докато погледът й се плъзгаше по каменните стени и украсите по тях, които вече й бяха до болка познати. Накрая извърна глава към обредните свещи, които през последните четиридесет и осем часа й внушаваха спокойствие и усещане за мир и надежда.

Веднага забеляза, че редовете от златистите светлинки ги нямаше. Всички пламъчета бяха угаснали.

И преди й се бе случвало да прекара зле някоя Коледа, припомни си жената, като отново притвори очи. Но това тук беше много по-лошо, отколкото да ти подарят ненужна вещ.

Макар да знаеше, че ще е болезнено, не можеше да не мисли за това какво щеше да прави в този миг, ако си беше у дома.

Съвсем ясно си представи как съпругът й Мичъл влиза в спалнята в уютния им и изискан мансарден апартамент над Уилшир авеню, понесъл отрупан поднос със закуска само за тях двамата. Заради празника готвачът и диетологът й щяха да имат почивен ден, затова на дневен ред беше диетата на Мич. Палачинки със сладко от боровинки, сочни наденички, печени на дървени въглища — и то специално с дървесини от ябълково дърво, — напръскан с американски орех бекон, високи кани с кафе „Кона“ от Хаваите. След обилното хапване щяха да пристъпят към размяната на коледните подаръци. Понеже разполагаха с неограничени ресурси, с течение на годините, дори и най-скъпите подаръци като диаманти и нови коли — колкото и трудно бе да се повярва, — бяха започнали да им доскучават.