![Дадена дума [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/4/4/4/2/dadena-duma-bg-download.jpg)
Дадена дума [bg]
- Автор: Стори Ерик
- Серия: Клайд Бар #1
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-412-5
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дадена дума [bg]». Краткое содержание книги:
Впечатляващ нов талант. Този трилър те грабва от първата си страница. Ерик Стори е роден разказвач.ДЖЕФРИ ДИВЪР
— Ще запаля джипа — каза Али. — Ти се заеми с твоята работа.
Кимнах и тя хукна към колата.
Чух двигателя на джипа тъкмо когато отворих с ритник вратата на къщата с пушка, здраво опряна в рамото ми. Нищо не се случи. Мястото изглеждаше изоставено, но не и почистено. На масата имаше две празни бутилки от водка и разкъсан пакет стерилни марли. Претърсих набързо къщата, без да свалям приклада от рамо, а после я огледах отново, този път по-бавно, за да се уверя, че наистина е празна. Претърсих стаята на Зики и когато отворих раклата, осъзнах колко мрачна душевност е притежавал.
В нея открих снимки на ужасени жени, оковани с вериги за дървените колони в плевнята. И купища дискове, надписани с имената на жени. До дисковете лежаха два чифта белезници. Минута по-късно претърсих гардероба и открих малък револвер, напъхан в чорап.
Огледах тихо плевнята, но не открих нищо освен конете, които бяхме яздили преди два дни. Изгледаха ме глуповато и не ми обърнаха никакво внимание. Проверих набързо стопанските постройки, след което се върнах тичешком в къщата.
Затършувах в барчето, напъхах бутилка уиски в якето, а останалите разбих в стените и пода. Поколебах се, когато открих някаква карта на стола до рафта с книгите. Върху нея бе отбелязана базата на Алвис. Грабнах я и я прибрах в джоба си.
Тогава извадих запалката, запалих парче марля и го пуснах на пода. После излязох навън. Почувствах вълната горещ въздух върху врата си и чух приглушеното бумтене на пламъците, докато крачех към джипа. Отворих шофьорската врата, погледнах за миг назад и видях пламъците да танцуват зад прозорците.
— Време е да потегляме — казах на Али. — Нека аз да карам.
Едва излязохме през портата на ранчото и аз спрях.
— Какво има? — попита Али.
— Трябва да видя как това място изгаря до основи.
Слязохме от колата и не помръднахме, докато къщата не се превърна в безформена купчина въглени. Пламъците се промъкнаха през прозорците и облизаха покрива. Дори от това разстояние чувахме пукането и пращенето на гладния огън. Стълб от черен дим се устреми към кристалночистото небе и се наклони леко към реещите се във висините гарвани. Те заграчиха и закръжиха над главите ни, свели погледи към огнените останки от царството на умопомрачения Зики.
Когато се качихме в джипа и потеглихме надолу по набраздения от коловози черен път, се замислих каква ирония се криеше в това. Бях се изправял лице в лице със злото на три континента и част от видяното от мен надминаваше всяко въображение, но най-ужасяващото зло срещнах на мястото, което наричах свой дом. На друг континент всичко — и доброто, и злото — може да изглежда непознато и чуждо. Човек обаче не очаква да се завърне на познато място и да открие най-голямото зло.
Допуснах грешката да намаля скоростта, когато се отдалечихме на няколко километра от ранчото, за да проверя картата и да реша дали си струва да поема риска да се приближа към базата на Алвис. Това се оказа една от най-големите грешки в живота ми.
37
Тъкмо посягах за картата, която бях прибрал в якето, когато първите куршуми пробиха предното стъкло.
Около мен полетяха парченца стъкло, а Али изпищя. Скочих върху спирачката и педалът опря пода. Оглушително тракане на автомати прониза въздуха, а в купето на джипа отново се посипаха стъкла. През една нащърбена дупка в предното стъкло видях да се появяват два бежови джипа, да спират плътно един срещу друг и да блокират пътя ни. От прозорците се показаха черни дула.
— Залегни! — изкрещях аз и включих на задна.
Али се смъкна под арматурното табло, докато аз подкарах джипа назад през храсти и дървета в опит да направя обратен завой по тесния път. Преди отново да потегля напред обаче, зад нас се появиха двама мъже с четириколесни мотори. Скочиха от седалките и откриха огън по нас.
По калниците затракаха куршуми, някои дори пробиха покрива. Извадих пистолета си, стиснах го под волана с две ръце и стрелях веднъж. Единият от стрелците с атеветата се завъртя и падна като парцалена кукла на пътя. Другият побърза да се скрие зад машината си.
Мъжете в джиповете отново откриха огън.
— Излизай! — извиках аз на Али.
— Дай ми оръжие! — отвърна ми тя.
Изпратих още два куршума към оцелелия стрелец с атевето, после — без да губя време да проверявам дали съм го уцелил или не — пъхнах револвера на Зики в ръката на Али и я побутнах към вратата. С едно движение — така поне ми се стори, макар всъщност да ставаше въпрос за поредица от светкавични действия — грабнах пушката и раницата от задната седалка, опрях раницата на предния капак, свалих предпазителя на пушката и прострелях първия противник, който се появи на мушката ми, ръководен единствено от инстинкта си. Улучих го в гърдите и той се строполи на място, едро парче плът се откъсна от гърба му и полетя към дърветата зад него. Куршуми пронизаха предния капак и един от тях профуча толкова близо, че одраска бузата ми, преди да приклекна зад калника.