Без гравитация [Falling Free - bg]

Д-р Йей беше пребледняла:

— Почакайте! Кой говори за атака? Та ние не сме осъществили дори вербален контакт все още. Ако похитителите наистина са четириръки, сигурна съм, че ще успея да ги убедя да се вслушат в разумните…

— Твърде късно е за разум. Ситуацията изисква действие. — Унижението изгаряше стомаха на Ван Ата, прималяваше му от страх. Когато властите на Компанията откриеха до каква степен е изгубил контрол… ами, по-добре да си възвърнеше контрола дотогава.

— Да, но… — Йей облиза устни. — Няма нищо, ако ги заплашим, но действителното използване на сила е опасно… Може да доведе до разруха… Не е ли по-добре първо да получиш разрешение? Ако нещата потръгнат зле, сигурна съм, няма да ти е приятно да носиш цялата отговорност.

Ван Ата се поколеба:

— Ще отнеме прекалено много време — възпротиви се той най-накрая. — Може би ден, за да отида до щаба на Ориент IV и да се върна. А ако решат, че е твърде рисковано и препратят всичко до Апмад на Земята, ще минат няколко дни преди да получим отговор.

— Но това ще продължи няколко дни, нали? — Йей го гледаше настоятелно. — Дори ако успеят да прикачат Селището към Хиперкораб, те няма да могат да го обърнат и да заминат като бърз куриер. Няма да издържи на напрежението, ще им трябва твърде много гориво. Все още имаме достатъчно време. Не е ли по-добре да получим разрешение, за всеки случай? Тогава, ако нещо се провали… няма ти да си виновен.

— Ами… — Ван Ата пак се разколеба. Колко типично за слабохарактерната нерешителна Йей. Можеше да си я представи: „А сега, нека да седнем и да обсъдим това като разумни хора…“ Не обичаше тя да му казва какво да прави. Но все пак, в думите й имаше смисъл. Да покриеш задника си беше фундаментално правило дори за силните в борбата за оцеляване.

— Ами… не, дявол да го вземе! Едно нещо мога със сигурност да гарантирам. Галактически Технологии няма да искат това фиаско да се разчуе. Последното нещо, което желаят, е да се разчуе за любимите им мутанти. По-добре ще е за нас да се справим с проблема в границите на Родео. — Той се обърна към Банерджи. — Ето я и първата възможност. Ти и твоите хора трябва да върнете Хиперкораба обратно или поне да го обезвредите.

— Това — отбеляза Банерджи във въздуха — ще бъде проява на вандализъм. Освен това, както беше отбелязано по-рано, Охраната не е под ваше командване, мистър Ван Ата. — Той открито погледна шефа си, която стоеше и слушаше, подръпвайки загрижено кичур от косата си, избягал от безупречната й прическа.

— Наистина — съгласи се тя. — Селището може и да е ваш проблем, мистър Ван Ата, но отвличането на Хиперкораба попада под моя юрисдикция. Там все още се намира моя товарна совалка, въпреки че от Трансферна Станция докладваха, че са събрали екипажа си.

Ван Ата пухтеше и се чудеше какво да прави. Ограничен. Някакви проклети жени му ограничаваха действията. Изведнъж осъзна, че Йей се цели в униформата на Чалопин и беше отбелязала гол наистина.